За професионалната аудитория архитект Димитър Паскалев е известен като автор и водещ архитект на няколко значими сгради като Белисимо Бизнес Център, Софарма и Литекс Тауърс, Летищна контролна кула София, Фермерски пазар Благоевград, ФПИ Сити Тауър и други. Малко известни обаче са неговите занимания в областта на иновациите и научноизследователските и развойни проекти, които са вдъхновени от постоянния му глад и бушуващо любопитство за нови и непознати територии в областта на архитектурата. Това любопитство невинаги е водило до видими реализации, но му е дало възможност да бъде участник в почти невероятни приключения – реализация на първата експериментална фасада с циркулиращи течности в Близкия изток, която е произведена в България и монтирана в Катар, неосъществен проект за двеста метров хотел – свързан чрез кабинков лифт с изкуствен остров в Южна Корея – и други.
Димитър Паскалев смята себе си за мечтател, опитващ се да превърне понякога невероятните неща във вероятни. За него United Master Architects е сбъдната мечта – да бъде част от екипа на голямо и модерно студио, с който да предизвикват вероятността за осъществяване на проекти на сгради от бъдещето. Преди няколко дни архитектът представи предпремиерно своята книга „Теория на Вероятната архитектура“, която разкрива едно визуално и идейно пътешествие в света на архитектурата, възникващо от въображението и вероятността.
Какво Ви вдъхнови да напишете книгата „Теория на Вероятната архитектура“? Кога осъзнахте, че концепцията е готова да бъде оформена в цялостно издание?
От години рисувам през ваканциите си тези архитектурни фантазии на фона на жълти небеса. За мен това винаги е било възможност да се откъсна от действителността и да разсъждавам – освободен от ограниченията в практиката – чрез рисунките си. Много от тези образи са създадени на плажа, което обяснява тяхната жизнерадостна енергия. От друга страна, голяма част от рисунките изобразяват решения, които са резултат от моите научноизследователски занимания, затова са теоретично построими и приложими.
С времето започна да се оформя определена насока. Моите приятели ме насърчаваха да събера всичко в един албум, което направих съвсем наскоро. Тогава се прояви цялата картина.
Как бихте описали генералната идея за създаване на книгата?
„Теория на Вероятната архитектура“ не само представя моя опит да формулирам причините за появата на архитектурни шедьоври в съвремието, но и провокира пространството на архитектурната теория и практика. Опитвайки се да предвидя бъдещето, замествам причината за проява на нова архитектурна идея с въпроса „А какво ако?“. Каква ще бъде архитектурната форма, ако има някаква нова технология? Ако има нов тип клиент – инвеститор или общество – имащи друг тип мислене? Каква ще бъде архитектурата, ако еволюира в далечното бъдеще – по един или друг начин?
Какво е основното послание на книгата? По какъв начин творческият Ви почерк го оформя?
Моите послания правят опит да разширят вероятността за развитие на архитектурата в посока на нови, крайно природощадящи решения, които са базирани на нови технологии – съществуващи или вероятни. По този начин се опитвам да създам един романтичен свят на бъдеще, в което хората и планетата-майка живеят в хармония и разбирателство.
Кое беше най-голямото предизвикателство при превръщането на професионалните наблюдения в достъпен и увлекателен текст за по-широка аудитория?
Много вярвам в силата на архитектурната скица, която съдържа в себе си цялата философия на идеята, затова в книгата има само няколко страници текст и над 40 илюстрации. Опитвам се да пиша разбираемо – без да навлизам в дълбоки теоретични дебри – с надеждата да бъда разбран и от непрофесионалистите.
Какво смятате, че ще провокирате у читателите – действия, промяна в начина на мислене или нещо друго?
Искам да подскажа на всички участници в строително-инвестиционния процес, на архитектите, на студентите и техните преподаватели, че има алтернативи! Инвестиционният сектор е много консервативен и рядко рискува да излезе от шаблона на сигурните модели, но всички ние се възхищаваме на завоеванията на съвременната архитектура, в които се отива отвъд стереотипите. Такава е силата на иновацията – която в някакви моменти намира сцена за изява – и ставаме свидетели на невероятното. Нашата мисия като архитекти винаги е била да бъдем визионери и да променяме начина на мислене, да провокираме статуквото и да стимулираме развитието в по-прогресивна посока.
Коя е най-голямата сила на архитектурата – да решава проблеми, да насърчава хората или да провокира дискусия?
Има всякакви форми на архитектура с различна мисия и потенциал. Масовата архитектура е обслужваща – задоволява потребности, но нейната идейна стойност е малка. Когато архитектурната творба провокира стереотипите на обитаване, потребление или естетическо възприятие, тогава сме свидетели на мощно въздействие, което може да предизвика завой в развитието и да остави дълбоки следи в културното пространство.
Кои прозрения от Вашия професионален път биха предизвикали младите архитекти да възприемат архитектурата по различен начин?
Архититектурната професия е изпълнена с възможности за професионални приключения. Ние не трябва да се страхуваме, а да се впускаме в тях. Само така можем да провокираме хода на историята и да участваме в непредсказуеми процеси, водещи до непредсказуеми резултати.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.