CAD Design е студио за интериорен дизайн, създаващо уникални и иновативни пространства, които отразяват стила, ритъма и нуждите на своите клиенти. Цветозара Александрова и нейният екип вярват, че добрият дизайн започва със смислена идея, внимание и техническа точност към всеки детайл. Реализирайки различни проекти през годините, те разбират нуждите на клиентите и подхождат индивидуално към всеки един от тях. Крайните резултати от творчеството на CAD Design са пространства, в които хората не само живеят, но и формират спомени, отглеждат децата си и градят бъдещето си.
Как формирате индивидуалността на интериора, за да запази своя характер отвъд стила и актуалните тенденции?
Първата ни среща с клиент не е за стил. Няма муудборд, няма референции. Задаваме много и различни въпроси: „В колко часа се връща вкъщи?“, „Къде оставя ключовете?“, „Къде яде в делничен ден?“, „От коя страна на леглото спи?“, „Кой готви?“, „Колко често идват гости?“ и други. От отговорите на въпросите излиза геометрията на жилището, а стилът се появява след това. Също толкова важно е да разберем какво го привлича визуално, какво го кара да се чувства „у дома“, какви материали, цветове и атмосфера разпознава като свои.
За нас добрият интериор се ражда между начина, по който човек живее, и начина, по който иска да се чувства. Затова вярваме, че функцията изгражда основата на прекрасния проект, а стилът придава характер на пространствата.
Кои са основните принципи на добрия интериорен дизайн, които остават незабележими, но определят усещането за пространството?
Добрият интериор е усещане. Това усещане идва от слоеве, които клиентите никога не виждат.
Тишина – акустика, текстил, механизми със забавено затваряне, врати, които не тропат. Луксът е акустично понятие.
Празнина – пазим между 30 и 40 процента незаети хоризонтални повърхности. Празното не е липса на решение. То често е самото решение.
Единна температура на светлината.
Координация на линиите в пространството.
Трябва ли интуицията и творческата свобода да бъдат ограничавани от функцията, средата и представите на клиента?
Не бихме ги нарекли ограничения, а по-скоро рамка. Точно тя прави творчеството конкретно, а не декоративно упражнение. Представите на клиента рядко са пречка, защото са суровият материал на проекта – също толкова важен, колкото и мраморът на плота. Работата ни е да преведем тези представи през професионален език, без да ги пренебрегваме в името на собствения ни вкус и визия.
Какво отличава красивия от добрия интериор? По какъв начин правилно проектираният интериор превъзхожда този, който разчита единствено на визуалното въздействие?
Красивият интериор впечатлява на снимка. Добрият интериор се проверява едва след месец живеене в него, когато светлината следобед пада правилно върху масата за хранене, когато шкафът е точно там, където ръката го търси инстинктивно. Визуалното въздействие е моментна снимка, добрият дизайн е сценарий за живот, който все още работи безупречно, когато ефектът на „уау“ отдавна е отшумял. Затова винаги проектираме за втория и третия месец, не само за деня на предаването на обекта.
Как пропорциите, мащабът и светлината променят начина, по който се възприема и преживява помещението?
Светлината не осветява пространството, тя го изгражда наново всеки час от деня. Един и същ хол може да изглежда интимен сутрин и величествен вечер – само заради начина, по който сме позиционирали скрито осветление спрямо мебелите. Мащабът е емоционален инструмент. Прекалено голяма мебел смалява стаята психически – дори когато физически се събира в нея. Именно затова с екипа на CAD Design прекарваме толкова много време в детайлите на осветлението. То е невидимият архитект на настроението.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в алтернатива на интериорния дизайнер?
И да, и не. Изкуственият интелект не може да преговаря с майстори и партньори, с които да стикова бързо и лесно работата, но може да оптимизира процеса – разбира се, стига всички по веригата да имат компетенцията да го проследят. Изкуственият интелект не може да дава обещания на клиентите и да поема отговорност, но може да подпомага процеса на работа. Виждаме го като изключителен инструмент в ръцете на дизайнера, а не като негов заместител.
В днешно време фокусът се измества в авторската работа, но с помощ от „асистент“. Използваме изкуствен интелект ежедневно. Визуализациите ни минават през него. Вариантите, които преди отнемаха два дни, сега излизат за час. Документацията и част от комуникацията също. Стигнали сме до следното заключение. Хората, които твърдят, че не използват изкуствен интелект или не казват истината, или работят по-бавно, отколкото пазарът позволява.
Обаче има структурно ограничение, което рядко се обсъжда. Моделът е обучен върху всичко публикувано и връща в резултат средното от него. Средното е буквално противоположното на индивидуалност. Ако „интелектът“ се храни с картинки от Pinterest, той ще върне в резултат Pinterest визуализация. Затова огромна част от генерираните интериори изглеждат познати още преди да са направени.
Важно ли е за младите дизайнери да развият усет за неподходящи решения? Какво трябва да научат, за да се отказват от идеи, които не работят в контекста на проекта?
Това е един от най-трудните уроци в професията. По-лесно е да се научиш какво работи, отколкото да разпознаеш навреме кога твоя идея просто не е подходяща за конкретен проект. Напомням на моите колеги да си задават на всяка идея един въпрос: „Служи ли на пространството, или служи на егото?“. Ако отговорът клони към второто, идеята се оставя настрана – колкото и красива да е на хартия. Вярвам, че отхвърлените идеи не се губят, затова си ги записвам. Обикновено се получава така, че те принадлежат на следващия проект.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.