Животът в съвременния град изисква множество компромиси с основни човешки потребности, една от които е качественият въздух. За да се развива с визия за бъдещето, архитектурата търси начини да интегрира най-модерните и устойчиви решения на подобни проблеми. Това търсене довежда екипа на софийското архитектурно студио Mess is More и стартъпа VODORASLO до идеята за Градския пречиствател.
Доктор архитект Христо Тритаков, архитект Денис Иванов и Мария Кирова вписват своя отговор на въпроса за чистотата на въздуха в градска среда в ново поколение урбанистични намеси, които разглеждат архитектурата като жива система, а не просто като обем и функция. Павилионът използва биотехнология с микроводорасли, за да трансформира въздуха в градската среда и редуцира нивата на въглероден диоксид и фини прахови частици, произвеждайки кислород. По този начин архитектурата се превръща от фон на градските процеси в активен участник в екологичния баланс на града.
Архитектура, която диша
Съвременният град представлява динамична и многопластова среда, в която удобствата често са за сметка на зелените и рекреационни зони, натиска на трафика и високите нива на замърсяване. Тези условия изискват намеси, които да бъдат интелигентни, адаптивни и живи. В основата на проекта за Градски пречиствател стои концепцията за града като жив организъм, една сложна система, нуждаеща се от компоненти, които работят активно, за да поддържат процесите в нея. В този контекст павилионът е проектиран като своеобразен „дихателен орган“ – една малка, но значима точка, която възстановява връзката между човека и природните процеси.
С помощта на фотобиореактори с микроводорасли павилионът филтрира въздуха и го насища с кислород, използвайки процеса на фотосинтеза. Зелените течности – циркулиращи през прозрачните тръби – са не само визуално ефектни, но и видимо доказателство за живот. Постоянният обмен между изкуствената среда и естествените енергии обогатява градското пространство и превръща архитектурата в съзнателен участник в екологичното равновесие.
Микроводораслите са едни от първите организми – оформили атмосферата на Земята преди милиарди години – които продължават да поддържат живота и днес. Използваният в системата вид Scenedesmus е сред най-ефективните фотосинтезиращи микроорганизми на планетата. Скорошни изследвания показват, че е до десет пъти по-резултатен от сухоземните растения в преобразуването на въглероден диоксид и отделянето на кислород. Според проучване на Биологическия факултет на СУ от 2022 година, този вид демонстрира изключителен потенциал за предоставяне на различни технологични решения за интериорна и екстериорна среда, които подобряват качеството на средата.
Красотата на функцията
Градският пречиствател е плод на съчетанието между инженерната прецизност и поетиката на природата. Конструкцията му комбинира дърво, стъкло и течна материя, които действат в хармонична симбиоза между стабилност и движение. Дървените рамки поддържат централния стъклен резервоар, в който се намират микроводораслите, а системата от прозрачни тръби се извива около тях като жива мрежа.
Фотосинтетичният процес се поддържа чрез циркулация на течността и естествената и изкуствената светлина, които достигат микроводораслите през стъклените обеми. Тези организми използват светлината, за да преобразуват замърсителите във въздуха, докато едновременно произвеждат кислород и биомаса. В края на жизнения им цикъл те могат да бъдат използвани за различни продукти като биогориво, биотор, пигменти и храна. Това ги превръща в устойчив енергиен ресурс.
В тази композиция техническият детайл се превръща в естетичен акцент. Светлината преминава през течността, създавайки постоянно променящи се отражения и нюанси на зелено. Под дървената конструкция са разположени каменни модули, които не само осигуряват стабилност, но и внасят усещане за натурална основа и органична връзка между градската среда и живата природа.
Тази структура демонстрира как функцията и естетиката се преплитат чрез активен процес, чиято визуална идея е естествено продължение на технологичната концепция. Формата не е самоцелно красива, а естетическа визуализация на процесите, които поддържат живота.
Модулност и градско присъствие
Павилионът е изграден от модулни елементи, които позволяват лесен монтаж и преместване. Тази адаптивност му дава възможност да се интегрира в различни градски контексти – от паркове и площади до университетски кампуси. Освен функционалната си роля, той служи и за временна зона за рекреация, която дава възможност на човек да се докосне до живата материя като част от градския пейзаж. Така към значението му за живота в града се добавя и образователна функция като посланик на идеята за потенциала на биотехнологиите в контекста на съвременната градска култура. Самият проект материализира една визия за бъдеще, в което градовете не се борят с природата, а работят в сътрудничество с нея.
Градският пречиствател е много повече от архитектурен обект, защото буквално кани градовете да поемат дъх и да отдадат дължимото на неразривната връзка между човека, технологията и природата, чието съзнателно заздравяване може значително да повиши качеството на живота в градска среда.
Доктор архитект Христо Тритаков е автор и на книгата „Акватектура. Потенциал + перспективи“. Основният фокус в проучването е отреден на архитектурата във водна среда, която е значимо средство за решаване на проблеми на локално и глобално градоустройствено ниво с оглед на ефективното усвояване на акваторията от човечеството, както и оптималното и качествено развитие на крайбрежните градове.
LinkedIn профили на екипа: Мария Кирова, Христо Тритаков, Денис Иванов.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.