Какво е необходимо, за да се проектира културен център, който е едновременно универсално функционален и толкова оригинален, че самият той се превръща в значима творба? Отговорът на този въпрос откриваме разгърнат на 18 500 квадратни метра в Ню Йоркския квартал Хъдсън Ярдс. Архитектурният шедьовър Bloomberg на студио Diller Scofidio + Renfro, проектиран в сътрудничество с Rockwell Group, е познат под името на културната организация The Shed, за която е построен. Сградата, завършена едва през 2019 година, вече се е превърнала не само в емблематична за Западен Манхатън забележителност, но и в еталон за постиженията на трансформируемата архитектура. Благодарение на своята кинетична система, The Shed предлага безкраен потенциал за метаморфози в името на своето призвание.
Кинетична система в служба на изкуството
The Shed е организация с нестопанска цел, която се е посветила на мисията да предоставя на оригинални произведения на всички изпълнителски и визуални изкуства условия за създаване, развитие и достигане до всякаква възможна публика. Сградата, построена за целта, осигурява простор на въображението със своите осем нива, две от които са заети с експозиционни зали. В културния център се помещават многофункционалният театър Grifin и творческата лаборатория за местни артисти The Tisch Skylights. Най-впечатляващо обаче си остава The McCourt – пространството, което се образува благодарение на телескопичната външна обвивка на The Shed.
Кинетичната система, вдъхновена от индустриалното минало на района, превръща Манхатънския културен център в поливалентно средище на изкуството, което е способно да материализира в себе си постоянно променящите се артистични вдъхновения не само днес, но и в необозримото бъдеще. Високата 37 метра подвижна конструкция е изработена от открита диагонална стоманена рамка. Самата външна обвивка на The Shed се състои от най-големите панели от етилен тетрафлуоретилен (ETFE), произвеждани някога. Революционната употреба на този материал на базата на тефлон, който има топлинните свойства на изолационно стъкло, но тежи значително по-малко, е ключова за реализирането на многофункционалната кинетична система. За да се разгърне над основната сграда, нейната външна обвивка се плъзга по релси, разположени на прилежащия площад.
Външна обвивка, която е изпълнена със съдържание
Със способността си да променя своята пространствена конфигурация, The Shed демонстрира как благодарение на кинетичната си архитектура една сграда може да бъде не просто рамка за изкуството, а негов активен съучастник. Когато нейната външна обвивка се разтвори, тя превръща площад „Плаза“ във внушителна зала с площ около 1 600 квадратни метра. The McCourt е един многообразен микрокосмос, подчинен на артистичната фантазия, който осигурява пълен контрол на светлината, звука и температурата. Според нуждите на програмата си, пространството може да приюти 1 200 седящи или 2 700 зрители. Съседните галерии могат да бъдат отворени и слети с него, за да увеличат капацитета му до 3 000 души.
Обширните врати на нивото на площада отварят залата към обществените пространства наоколо, за да осигури безпрепятствения си диалог с градската среда. Благодарение на иновативната кинетична система, корпусът може да се прибере и да заеме мястото си на черупка на основната сграда, превръщайки площада в открита сцена с площ около 1 810 квадратни метра. В тази конфигурация източната фасада на The Shed може да бъде използвана като екран за прожекции, инкорпорираната невидима електрическа инфраструктура подсигурява нужните ресурси за звук и светлина, а градското пространство се превръща в средище на артистична общност с безкрайни възможности.
Динамично бъдеще, изградено от кинетична архитектура
Когато през 2005 година администрацията на кмета на Ню Йорк Майкъл Блумбърг запазва парцела в Западен Манхатън за културни цели, тя призовава както за иновативно пространство, така и за новаторски подход към културното производство и потребление. В този контекст и във време на непрекъснати икономически, социални и културни промени, архитектурата не може да остане статична, защото сградите вече не са просто рамка за човешката дейност. Подвижни и адаптивни структури като тези на The Shed с нейната кинетична система преосмислят не само архитектурните обекти, а и начина, по който взаимодействаме с тях, в синхрон с нуждите на общество в постоянно движение.
Още през 60-те години на миналия век британският архитект Седрик Прайс и театралната режисьорка Джоан Литълууд мечтаят за трансформируемо артистично пространство. Техният нереализиран проект за сграда-машина Fun Palace вдъхновява създаването на The Shed със своя стремеж да се приспособява към безграничното въображение на артиста. Адаптивността на The Shed, осигурена от нейната кинетична система, не е просто техническо чудо, а въплъщение на идеалите на организацията зад нея. Сградата е създадена, за да руши границите на изкуството, превръщайки своите динамични и отворени форми в сцена за събития, които свеждат до минимум социалните и икономическите бариери. Външната обвивка не разделя, а свързва, създавайки пространство, в което границите на въображението могат непрекъснато да се разширяват.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.