Може ли една съвременна сграда да намери своето място в историческата градска среда, без да имитира образците на миналото? Как характеристиките на заобикалящото пространство могат да се превърнат в част от фасадната композиция, а функционалните изисквания на жилището в елемент от архитектурата? Тези въпроси стоят в основата на концептуалния проект за многофамилна жилищна сграда в централната историческа част на София, който е разработен от Dare Architects. Архитект Даниел Димитров и архитект Станислав Станиславов, основатели на студиото, следват подход, при който архитектурата се изгражда чрез обмислени решения, свързващи контекст, функция и архитектурен образ.
В този проект екипът разглежда всяко предизвикателство като отправна точка за търсене на конкретен отговор. От отношението към историческата среда до организацията на жилищата и фасадните детайли. Концепцията се развива около един основен въпрос: „Защо сградата трябва да изглежда и функционира именно по този начин?“. Отговорите следват един установен модел: принцип, анализ, решение, резултат.
Как новото да стане част от съществуващото, без да го повтаря?
Принцип: имплементация, не конкуренция. Анализ: съществуващи характеристики. Решение: комуникация със средата. Резултат: балансирана връзка между ново и старо.
Разположението на сградата в историческия център на град София поставя пред архитектите задачата да намерят съвременен израз в среда с ясно установен характер. Съществуващото застрояване определя специфични пропорции, ритъм, цветове и материали, които трябва да бъдат отчетени при проектирането.
Вместо да възпроизвежда исторически архитектурни образци, екипът на Dare Architects търси съвременен език, който установява връзка със заобикалящата среда чрез мащаб, текстури, материали и цветове. Композицията е съобразена с характеристиките на прилежащите улици, така че историческият контекст да се превърне в основа за развитието на концепцията.
По този начин проектът запазва съвременната си идентичност, без да влиза в конфликт със съществуващото застрояване. Новото и старото намират общ език, без едното да имитира другото.
По какъв начин една сграда да отговори на различните лица на града?
Принцип: разпознаване на същността. Анализ: различен контекст. Решение: различни лица. Резултат: разпознаваем език, обединяващ многообразието.
Двете основни фасади са ориентирани към пространства с различен мащаб и динамика. От едната страна е оживен булевард с интензивно движение и по-едър градски мащаб, а от другата – спокойна пресечна улица с по-ниско съседно застрояване. Предизвикателството е сградата да отговори на тези различия, запазвайки цялостния си архитектурен образ.
Решението е различен фасаден ритъм според посоката, към която е обърнат обемът. Към булеварда композицията придобива ясно изразена вертикална динамика, докато към по-тихата улица преминава в по-хоризонтална организация, която е съобразена с височината на съседната постройка.
Към вътрешния двор строгият фасаден растер отстъпва място на по-свободна композиция. Отворите получават по-голяма свобода на разполагане, а геометрията придобива по-органичен характер.
Така сградата развива различни архитектурни лица, всяко от които отговаря на конкретния градски контекст, без да нарушава общата композиция.
Как материалите създават характер, без да нарушават баланса?
Принцип: контролиран контраст. Анализ: разбиране на езика на съществуващата среда. Решение: обща палитра – съвременен прочит. Резултат: синхронизирана композиция с модерен привкус.
При избора на материали предизвикателството е да се намери баланс между съвременното излъчване на сградата и нейната връзка с историческата среда. Решението трябва да осигури достатъчно отчетлив собствен характер, без да формира случаен или прекалено силен контраст със съществуващото застрояване.
За основна фасадна повърхност архитектите избират оребрени и вълнообразни фиброциментови панели, организирани в различни растери. Техният пастелнозелен цвят е съобразен с цветовата среда на съседните сгради, а релефната текстура придава допълнителна дълбочина на иначе сдържания обем.
На този спокоен и монолитен фон се появяват тухлени елементи с по-топла тоналност, които добавят пластичност и по-близък до човека мащаб. Съчетаването на двата материала изгражда допълнителен композиционен ритъм и придава на фасадата два взаимно допълващи се характера.
Как фасадата може да осигури едновременно уединение и връзка с града?
Принцип: откровеност на архитектурния образ. Анализ: връзка между публично и лично. Решение: „фокус“ върху уединението. Резултат: детайлно разработени акценти, подчертаващи значимостта на функцията.
В централната градска среда откритите жилищни пространства са изправени пред две противоположни изисквания. Те трябва да осигуряват достъп до светлина, въздух и градски гледки, като същевременно създават усещане за лично пространство и защита от непосредствената близост на улицата.
За да постигнат този баланс, архитектите разполагат лоджии навътре в основния обем на сградата. По този начин те придобиват пространствена дълбочина и защита, каквито една плоска фасада трудно би могла да осигури.
Лоджиите са допълнени от вертикални тухлени жалузи, изградени от отделни тухли, свързани посредством метални осови връзки. Получените екрани осигуряват уединение, като едновременно с това пропускат светлина и въздух.
Освен функционалната си роля тухлените елементи имат съществен принос за пластичното въздействие на фасадата. Топлите им повърхности контрастират със светлия фон във вътрешността на лоджиите, а променящият се ъгъл на слънчевата светлина изгражда различни комбинации от осветени и засенчени участъци.
Така лоджиите се превръщат едновременно в пълноценни пространства за обитаване и в определящ елемент от архитектурния образ на сградата.
По какъв начин може да се постигне повече пространство за живеене, без да се прави компромис с комфорта?
Принцип: качество, продиктувано от ефективна функционалност. Анализ: извличане на максималното от пространството. Решение: жилищни единици със сходни характеристики. Резултат: компактно и логично разположение на общи площи, акцентиране върху приоритетни зони.
Проектирането на многофамилна жилищна сграда изисква хармония между броя и площта на апартаментите, достъпа до естествена светлина, ориентацията и пространствата за обща комуникация. При ограничена обща площ всяка част от етажното разпределение има значение за качеството на жилищната среда.
В проекта на Dare Architects всеки типов етаж включва четири жилищни единици с различна площ, но симетрична организация, предлагащи разпределения с две и три спални. Всеки апартамент разполага с поне една тераса и е проектиран с внимание към оптималната ориентация на жилищните пространства.
Основен приоритет е минимизирането на общите комуникационни площи, а достъпът до жилищата следва кратки и логично организирани маршрути. Това позволява по-голяма част от наличната площ да бъде използвана за самите апартаменти, без да се усложнява движението в общите части.
Особено внимание е отделено и на стълбището, за което е предвидено естествено осветление чрез отвори, които са изпълнени от стъклени тухли. По този начин елемент, който често остава изцяло обслужващ, придобива допълнително пространствено качество.
Резултатът е компактна планова организация, при която ефективното използване на площта създава условия за по-качествени жилищни пространства. Вместо да налага компромиси с комфорта, функционалното решение е насочено към неговото подобряване.
Как последният етаж може да предложи повече от гледка?
Принцип: пространство за възприемане на града. Анализ: възможни връзки с материалното и простора. Решение: обширни хоризонтални направления, осигуряващи визуален контакт. Резултат: по-отворено, по-зелено и по-свързано с града продължение на обема на сградата.
За разлика от останалите етажи, където непосредствената градска среда има по-силно присъствие, последното ниво предлага възможност за по-свободна връзка с небето, гледките към града и откритото пространство. Тази особеност се превръща в отправна точка за различно пространствено решение.
Архитектите проектират обширна тераса, която е допълнена от обособен пояс с екстензивен зелен покрив. Зеленината решава допълнителен пространствен пласт и оформя преход между жилището и градската панорама.
Вертикалните тухлени елементи, познати от лоджиите на останалите етажи, присъстват и тук, запазвайки материалната и визуалната последователност на фасадата.
По този начин последното ниво придобива по-отворен и зелен характер. Терасата функционира като естествено продължение на жилището и предоставя различна перспектива към града, като същевременно следва общата архитектурна логика на проекта.
Къде свършва фасадата и започва интериорът?
Принцип: взаимовръзката дава свобода. Анализ: общата концепция за вън и вътре добавя хармония и еднородност. Решение: запазва се линията на материален и пространствен език от екстериора. Резултат: последователно развити пространства, общ характер.
Въпреки че идейната фаза на проекта не включва цялостно интериорно проектиране, организацията на вътрешните пространства има пряко отношение към общата архитектурна концепция. За екипа на Dare Architects фасадата, терасите и интериорът са взаимосвързани части от една пространствена система.
Този подход е представен чрез примерна разработка на жилищно разпределение и интериор, в която материалният и пространственият език на сградата намират продължение.
Деликатно интегрирани индустриални елементи създават визуална връзка между външната и вътрешната архитектура, без да доминират над жилищната атмосфера. Приемствеността между фасадата и интериора се постига чрез последователен подход към материалите, пропорциите, детайла и взаимодействието между отделните пространства.
По този начин архитектурната концепция запазва своята цялост и отвъд фасадата. Външният образ, преходните пространства и интериорът следват обща логика, която свързва проектните решения с ежедневието на бъдещите обитатели.
Архитектура на обоснованите решения
Историческият контекст определя отношението към мащаба, различният характер на градската среда намира отражение във фасадната динамика, а материалите изграждат идентичността на сградата. Функционалната организация и нуждите на обитателите също участват активно във формирането на архитектурния образ.
Взаимодействието между тези фактори обединява отделните проектни търсения в цялостна архитектурна система. Именно в тази взаимозависимост се проявява подходът на Dare Architects към проектирането като последователен процес, в който всяко решение има своята комплексна обосновка и допринася за изграждането на единна архитектурна концепция.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.