IRchitect е студио за интериорен дизайн и архитектура, създаващо домове, в които се живее пълноценно: кухни, в които се готви, детски стаи, в които се рисува по стените, дивани, на които се скача. Архитект Бранимир Брозиг, архитект Мартина Радева и техният екип, изграден от архитекти и интериорни дизайнери с над 10 години опит в проектирането и реализацията на жилищни интериори, споделят, че правят нещо специално – истински домове за истински хора. Вярват, че жилището е убежище, което презарежда, подпомага и вдъхновява. Те са експерти по архитектура, но работят с хора, които са експерти по себе си. Затова заедно с тях формират точните решения за всеки – по неговите мечти, за неговите нужди и за неговия джоб.
Какъв е вашият подход при проектирането на пространство, което не само въздейства на сетивата, но и формира емоция?
Интересен въпрос е какви емоции трябва да буди домът. Можем да ги обособим в три отделни групи.
Домът ни презарежда – спокойствие, отпускане, интимност, доверие, утеха. В края на всеки ден жилището ни посреща и помага да презаредим за следващия. Диванът и леглото са меки и удобни, осветлението е гъвкаво – ярко или приглушено – според нашето настроение. Звучи хубава музика, ухае приятно. Не е претрупано с вещи, всичко си е на мястото, готвим и раздигаме бързо и лесно.
Домът ни подпомага – лекота, енергичност, удовлетворение. У дома и стените помагат – функционален и лесен за поддръжка, модерният и умно направен дом облекчава домакинската работа, вместо да я създава. Мебелите са вградени, повърхностите са лесни за почистване, а жилището е създадено с мисълта за помощниците – робот, съдомиялна, пералня и сушилня – които работят вместо нас. Банята е практична, не задържа мръсотия и се почиства лесно. Крушките са стандартни. Купуват се от кварталната железария, вместо да се внасят от чужбина. Умните системи ни помагат – дърпат пердетата, затоплят къщата, известяват ни при авария. Спокойни сме. Захващаме всяка домакинска работа с лекота и ентусиазъм, защото знаем, че ще е лесна и приятна.
Домът ни вдъхновява – радост, оптимизъм, ентусиазъм. У дома душата ни пее. Красивият дом ни радва, вдъхновява ни да мечтаем, да планираме и да постигаме повече. Дава ни опора, за да стъпим и да се надмогнем. Чувстваме се добре. Ставаме сутрин. Къщата е прибрана и красива. Няма твърде много предмети в полезрението – само любимите, които ни подканват да прекараме малко време в хобито си, в домашна тренировка или да поиграем с децата. Да станем по-добри, да бъдем повече себе си, да ни е по-приятно с близките. Добре проектираният дом ни кара да ставаме сутрин с радост и да обичаме да живеем живота си днес, а не някой ден.
Какво ви предизвиква повече като творци – ограниченията на помещението или свободата да експериментирате с неговия потенциал?
Предизвикателство е хубава дума. Включва здравословна доза инат, едно „няма пък да се дам“. Проектите без ограничения са единствено студентските. В реалната работа винаги има възложител – със своя вкус и бюджет. Има ги нормативите и отговорността на проектанта. Честно казано, геометрията на самото помещение е най-малкото ограничение – освен в много, много редки случаи.
Един наш преподавател казваше: „Когато се изправите пред невъзможност, вие сте на една крачка от образа.“. Много често именно когато изглежда невъзможно, се раждат най-добрите и необичайни решения. Когато имаш много ограничения, можеш като проектант да избереш да счупиш едното. Печелили сме конкурси с неприемане на условията, въпреки че това също е рисков път.
Кои пропуски на ранен етап от интериорния проект могат да доведат до по-големи разходи и усложнения при реализацията?
Опитният проектант компенсира пропуските на ранния етап на проектиране в късния етап на проектиране и те рядко стигат до етапа на реализация. В един подробен технически проект се питаме за всяко нещо – как, кога и откъде идва, с какво си взаимодейства, може ли да бъде монтирано. Добрият технически проект отговаря на почти всички въпроси и за „усложненията“ остават само трудни за предвиждане неща или инциденти.
Занимавайки се с проектиране и реализация на интериорни проекти повече от 10 години, вече можем да напишем книга с „Какво се обърка?“. Хубавото е, че рядко повтаряме грешките си. Лошото е, че почти всяко правило в IRchitect е базирано на опита и зад него има поне една история за разказване – за предпочитане на по питие.
Срещат ли се дизайнерското мислене, познаването на реалните разходи и опитът в строителството при създаването на интериор?
Дизайнът, бюджетът и инженерството не само се срещат в интериора, но и трябва да си сътрудничат. Много често се получава „орел, рак и щука“ – всеки от трите аспекта дърпа към себе си и вижда само своите цели и приоритети. Ролята на добрия дизайнер или архитект е да реши конфликтите помежду им, да реши кое кога да води, за да се движи „каруцата“ в правилната посока, вместо да буксува на едно място. Много често казваме, че отделните изпълнители гледат само своята част, докато архитектът гледа интереса на проекта и решава кой кога трябва да има предимство в името на хармоничната цялост.
Кои интериорни решения изискват въображение и задълбочени технически познания, за да бъдат реализирани успешно?
Обичаме да казваме, че щом човечеството изпраща ракети в космоса, значи всичко е възможно. Но се питаме дали си струва. В работата имаме особена чувствителност към техническата сложност на изпълнение. Опитваме се още на ниво проект да „развързваме“ зависимостите и да опростяваме нещата, за да може изпълнението да бъде по-лесно, по-евтино и с по-малък шанс за грешка, а експлоатацията – безаварийна. Редовно си задаваме въпроса: „Струва ли си усилието?”. За грандиозен, ефектен, основен елемент в дневната зона – да, нека се мотивираме и да го направим. За някой дребен детайл в антрето или килера – тогава да опростим дизайна и да запазим усилията си за смислените места.
Как бюджетът влияе върху посоката на един проект? Може ли финансовото ограничение да се превърне в част от творческото решение?
Да проектираш без бюджет е като да строиш без гравитация – забавно упражнение, но без особена връзка с реалния свят. В IRchitect бюджетираме два пъти по време на проекта. Веднъж в самото начало на идейния проект, веднъж в края на техническия проект. Смеем да кажем, базирайки се на опита ни, че тези бюджети вече са изключително близки – както един до друг, така и до крайната сума за реализация на проекта.
Първият бюджет има за цел да ориентира клиента за това, което си представя като дизайн и колко би излязло. Също така има за цел да обсъдим какво е важно за него и иска на всяка цена, както и от какво по-скоро би се лишил, за да се вмести в предвидения бюджет. Нашата роля на професионалисти е – без значение от бюджета на клиента – да му помогнем да реализира най-важните за него неща.
Може ли да има творчески подход при екстремно ниските бюджети? Разбира се! Когато няма пари, има основно творчество. Но главното нещо, което оскъпява изпълнението на интериорите, е самата услуга. С други думи – „някой друг да ти го свърши“. Като разликата между това да сготвиш вкъщи или да отидеш на ресторант. В особено ниския бюджет, за да се получат нещата, много от дейностите трябва да се случат с личен труд, което не всеки възложител е склонен да прави. За ниски бюджети обикновено гледаме да предложим по-ограничена проектантска услуга, както и няма как да се ангажираме с управление на изпълнението. При малките бюджети има смисъл всяко евро да се вложи в обзавеждане, а не в услуги.
Важно ли е за бъдещите интериорни дизайнери да разбират различните процеси, които стоят зад реализацията на един проект, за да могат да превръщат своите идеи в реалност?
Това, което разграничава дизайнера от добрия дизайнер, е реализацията на проектите. Има някаква волска упоритост и труд в това да не кривнеш от визията си в полза на по-лесното, на по-евтиното. Ако погледнем големите дизайнери, те са изключително убедени в правотата си и трудно могат да кривнат от собствения си път. Но това не е безпочвена претенция. Тя лежи върху дълбокото познаване на всички технологии и системи, в технологично мислене – кое след кое и как да се изпълни, как различните материали и системи могат да се модифицират, за да бъде постигнат желаният резултат.
От съществено значение са и уменията да слушат, да мислят и да решават проблеми. В изпълнението на един интериор всеки специалист дърпа към себе си – да му е най-лесно и удобно на него, той да монтира едноетапно, неговата част да е монтирана по типичния за него начин. Дизайнерът е този, който разполага с целия проект в главата си. Неговата задача е проектът да се реализира по най-добрия възможен начин. Да реши кой и с какво трябва да направи компромис в името на цялото – после да убеди всички, че това е правилният начин. Тази работа е колкото дърводелство, толкова математика и толкова политика.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.