Известни в международен мащаб още от края на Първата световна война, италианските проектанти се специализират и като дизайнери, обхващайки всичко от интериора на дома до метрополиса. Прочутият израз „От лъжицата до града“ – приписван на Ернесто Нейтън Роджърс – обобщава италианската способност да създава красота през този плодотворен период.
Предмети, носещи вдъхновението на своето време
Предметите варират от миниатюрни елементи – предназначени за архитектурния интериор – до инфраструктура и обзавеждане на града. За тези години италианският дизайн може да бъде описан като блестяща парабола, времеви и творчески период, който започва с феномена на икономическия бум, характеризиращ се с процъфтяваща индустрия, иновативно предприемачество, културна и социална интелигентност. Той достига своя връх с международното признание и разпространение на италианското производство, а краят му съвпада със структурната промяна на пазара на стоките, напредъка на серийното производство и впоследствие с делокализацията.
С масовото навлизане на информатиката, на комуникационното общество и на процесите на глобализация ще започне нова ера, а италианският дизайн ще бъде плод на интердисциплинарни приноси и културни смесвания.
Пресъздаване на духа на италианската естетика
Между 1950 година и 1990 година италианският дизайн поставя в центъра на своята концепция – заедно с търсенето на красотата, техническото и изпълнителско съвършенство – човешкото същество с чувствителност, строгост и често с много ирония.
Италианският културен институт в София откри изложбата на Агостино Боси „INT/EST/erno: Италианският дизайн между 40-те и 90-те години на XX век“, която може да бъде разгледана в сградата на Съюза на архитектите, Дом на архитекта – Варна, улица „Мусала“ 10. Тя представя подбрана селекция от продукти от този процъфтяващ период, които са създадени благодарение на творческите способности на италианските дизайнери да проектират предмети както за жилищни помещения, така и за обществена среда. Перспективата се основава на признаването на понятието civitas – общността на гражданите (различно от urbs – град, който е разбиран като съвкупност от сгради и улици) – и изразява нейното най-висше етично задължение, а именно създаването на продукти за хората в дома, в обществените пространства и в града.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.