Интериорният дизайн е професия, която не съществува от векове, но техниките, които интериорните дизайнери използват, водят началото си от цивилизациите, съществували в предишни ери: от културите на античността – като гърци и римляни, които имат най-голямо влияние върху западната архитектура и дизайн – до епохи като Ренесанса или арт деко.
Повторението като ключов елемент в еволюцията на дизайна
Повторението е принцип, който често се използва за постигане на по-впечатляващи интериорни пространства. То представлява използване на модел, който се повтаря из целия дизайн. Може да се прилага върху пода, стените или тавана.
Тази техника датира от 4 500 години преди новата ера, по времето на египетската цивилизация. Египтяните създавали стенни декорации с повтарящи се кръгове, вълни и други модели. През историята дизайнът бил отражение на историческите събития, които се случвали по света. Египтяните използвали кръгове, които отразявали техния възглед за света като повтарящ се цикъл от живота до смъртта. Употребата на определени форми, цветове и модели обикновено имало определена причина.
Пропорцията – основен принцип в архитектурата и интериора
Гръцката архитектура и изкуство поставят най-силен акцент върху пропорцията, която е и важен принцип в еволюцията на дизайна. Тя означава съотношението между размерите на отделни части от един обект спрямо други части на същия обект. Най-лесният пример е човешкото тяло – стъпалата са в пропорция с краката, които са в пропорция с цялото тяло. Гърците почитали пропорцията, формата и симетрията – основни елементи и принципи в интериорния дизайн – като идеалните проявления на съвършенството.
Гръцката архитектура е известна с колоните си и архитектурните си орнаменти. Според гърците тези елементи добавяли акцент и контраст между светло и тъмно в една сграда. Оттогава са разбирали ролята на акцента и контраста и са ги използвали съзнателно в дизайна. Днес орнаментите все още са популярна част от декора. В съвременния интериор се използват елементи, които са използвани преди хиляди години.
Римската империя и нейният принос към еволюцията на дизайна
Римската култура е силно повлияна от гръцките интериори, архитектура и декоративни изкуства. Римляните започнали да използват бетона като строителен материал. Това е много важен момент в еволюцията на дизайна, защото именно през този период интериорите придобивали по-голямо значение. Тогава било поставено началото на изследванията за взаимоотношенията между пространствата вътре в сградите и на експериментите с различни строителни материали като тухли, мрамор, травертин, мазилка и гранит.
Средновековието като период на духовно вдъхновение и декоративна символика в интериора
Средновековието настъпва след падането на Римската империя и продължава около 1 000 години. Това е период, който е белязан от множество религиозни, политически и социални конфликти. През това време църквата се утвърждава в Близкия изток, а ислямът развива джамията като архитектурна форма. Затова се появяват сгради като църкви, храмове, базилики и мемориални структури на свещени места.
В интериора на тези сгради се използвали множество орнаменти и декорации по стените. Вярвало се е, че богатата вътрешна украса с цвят и детайли изгражда естетически контраст със сравнително семплата и обрана външност на сградата и това се е възприемало като нещо красиво.
Ренесанс и еволюцията на интериорния дизайн
Думата „ренесанс“ означава прераждане, възраждане, обновление. Този период е именно това – повторно откриване на класическата античност – гърците и римляните. Ренесансът се обръща към тази култура и я съчетава по нов начин с класическите елементи – особено в архитектурата. Интериорният дизайн се появява точно през този период. Вниманието се насочва все повече към вътрешните пространства. Започват да се създават и мебели по поръчка. Тогава се дефинира принципът на единството във вътрешната архитектура.
Терминът „интериорен дизайн“ все още не съществувал официално, но темата вече се обсъждала. Не е имало професионални интериорни дизайнери, а хората, които създавали тези пространства, били занаятчии, дърводелци и майстори на мебели. Те не само изработвали мебелите, но и украсявали интериорите на дворци и стаи – предимно за висшата класа. Архитектите понякога помагали със структурните елементи, но като цяло интериорната декорация е оставяна на занаятчиите.
Ренесансът се характеризира с използването на по-ярки цветове, по-голямо разнообразие от тъкани и различни материали за дома, защото те били по-достъпни благодарение на индустриалната революция. Започнали да се прилагат килими, тапети и бои, включително и за таваните. Таванът се превърнал във фокусна точка в интериорите. Майсторите на мебели – по-късно и интериорните дизайнери – започнали да обръщат специално внимание на таваните, създавайки впечатляващи дизайни, които придавали особен характер на пространствата.
Визионерите в дизайна
Един от най-известните по онова време интериорни дизайнери, архитекти и мебелисти бил Робърт Адам, който често използвал цветове и дори рисувал по таваните, съчетавайки дизайна им с този на пода. Понякога създавал кръгови орнаменти и мотиви от гипс. Интериорите му балансирано овладявали всеки принцип на дизайна.
Томас Чипъндейл – особено известен мебелен майстор в Лондон – изграждал мебели за аристокрацията и важни личности. Той бил не само добър майстор, но и добър бизнесмен. За да популяризира своята работа, написал книга – служеща като маркетингов инструмент – в която представил всички свои дизайни на мебели.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.