Готическата архитектура е част от готическото изкуство, което включва живопис и скулптура от средата на XII-ти до XVI-ти век. Стилът възниква във Франция, а след това се разпространява из цяла Европа. През XII-ти век архитектурата постепенно преминава от масивната и закръглена структура на романския стил към такава, която е фокусирана върху височина, светлина и украса. Някои от основните промени от романския към готическия стил включват преминаване от закръглени арки към заострени, от дебели стени към по-тънки и от малки прозорци към по-големи. Добавят се и ключови елементи като аркбутани, ребрени сводове, розетни прозорци и витражи.
Основни елементи на готическата архитектура
Въздействието на готическите катедрали се крие в езика на формите, с които са изградени. Елементите имат както конструктивна, така и символична роля.
Вертикален акцент – готическата архитектура се стреми към височината – като символ на приближаване към небето. Използвали се високи и тънки стени, островърхи кули с пирамидални върхове. Архитектурните иновации – като аркбутани, заострени арки и ребрени сводове – помагали за поддържането на тези високи конструкции.
Заострени арки – не само красиви, но и функционални – заимствани от ислямската архитектура – те разпределяли теглото към колоните и основите, което позволявало изграждането на по-високи сгради.
Аркбутани – поддържали външните стени и прехвърляли тежестта на покрива и горните части навън, предотвратявайки срутване на стените.
Ребрени сводове – за разлика от кръстовидните сводове от романския период, ребрените сводове образували мрежа от ребра, които равномерно разпределяли тежестта към колоните.
Гаргойли – легенда от VII-ти век във Франция гласи, че свети Роман побеждава огнедишащ дракон на име „Гаргул“. След като главата на съществото не изгоряла, светецът я поставил на църковната стена, за да предпазва от зли духове. Думата „гаргойл“ произлиза от латинската дума за гърло – gula, на френски – gargouille, защото тези скулптури служили също за оттичане на дъждовната вода от покривите.
Витражи – позволявали навлизането на светлина и изобразявали библейски сцени. Въпреки че витражите съществували още от Древен Египет и Рим, те се използвали с изключителна изразителност и майсторство в готическата архитектура.
Розетни прозорци – големи и кръгли прозорци – често с цветни витражи и сложна орнаментика – поставени на фасадата на катедралата между двете кули.
Орнаментика – готическата архитектура изобилствала с украса – от фронтони, кули и арки до портали, колони и дори самите стени.
Основни периоди в развитието на готиката
През вековете готическата архитектура се изменя, разгръща и пречупва през културите на различни региони. Всяко поколение оставя своя отпечатък, оформяйки отделни периоди. Историците често разделят готическата архитектура, базирайки се на нейното развитие във Франция и Англия. Готическият стил във Франция се дели на четири основни периода.
Ранна готика – в този период сградите запазили много елементи от романския стил – не били много високи, защото често били преустройвани върху вече съществуващи романски постройки.
Класическа готика – този период започнал около XIII-ти век. Структурите били по-високи, а аркбутаните – по-ефективни. Основната разлика била използването на фина ажурна каменна орнаментика, вместо употребата на плътна орнаментика.
Радиантна готика – началото на този период било поставено около средата на XIII-ти век. Архитектите се фокусирали върху светлината, откъдето произхожда и наименованието radiant. Характерни черти за радиантната готика били огромните розетни прозорци, повечето витражи и орнаментиката по стените.
Пламтяща готика – периодът след средата на XIV-ти век бил период на богата декоративност. Орнаментите имали формата на пламъци – особено по кулите, арките и порталите – откъдето идва и наименованието flamboyant. Пламтящата готика била много популярна не само във Франция, но и в Испания.
По време на Викторианската епоха и на Готическото възраждане, Средновековната Английска готика се дялала на три основни периода:
Ранна английска готика – този период е познат и като „лансетна готика“. Това се дължи на високите, тесни и заострени прозорци („лансетни прозорци“), които били групирани по два или три. Ранната английска готика се появила в края на XII-ти век. Тогава започнали да се използват основни готически елементи като заострени арки, повдигнати структури и аркбутани.
Декорирана английска готика – съответства на радиантната готика във Франция. Периодът започнал в края на XIII-ти и продължил до XIV-ти век. Декорираната английска готика се отличавала със сложни геометрични и „течащи“ орнаменти в прозорците. Основен принос на този стил били „вентилаторните сводове“, състоящи се от вдлъбнати ребра, които се разклонявали във формата на ветрило.
Перпендикулярна готика – от края на XIV-ти век до средата на XVI-ти век. По време на този период все още се употребявали много орнаменти – включително вентилаторни сводове – но започнали да се използват изчистени вертикални и хоризонтални линии. Перпендикулярната готика се характеризира с високи прозорци с решетъчни рамки, масивни четириъгълни арки и високи кули с аркбутани вместо остри шпилове.
Архитектурният език на готиката
Готическата архитектура говори чрез катедралите си. Всеки храм не само съчетава елементите и стиловете, оформящи това изкуство през вековете, но и се превръща в архитектурен шедьовър, който е неподвластен на времето. Някои от нейните най-внушителни проявления са Миланската катедрала, Кьолнската катедрала и Шартърската катедрала.
Миланска катедрала (Duomo di Milano)
Катедралата в Милано (Италия) разказва история за вяра и изкуство, обхващаща над шест века. Строителството започва през 1386 година от абсидата – с нейните внушителни витражи – и продължава към трансепта и първите участъци от нефовете, оставяйки за дълго време нерешен въпроса за закриването на свода.
Интервенциите в катедралата са вдъхновени от архитектурата и църковния декор на папски Рим и оставят нов отпечатък върху интериора на катедралата – великолепната архитектура на презвитерия, страничните олтари, криптата, баптистерия и подовата настилка. Най-високата точка на Миланската катедрала е Мадонината.
Кьолнска катедрала (Cologne Cathedral)
Катедралата в Кьолн (Германия) е петкорабна базилика с издаден трансепт и фасада с кули. Следвайки средновековните форми и техники, строителството започва през 1248 година и завършва едва през 1880 година.
Оригиналното литургично обзавеждане на хора в голяма степен е запазено и до днес. Сред него са високият олтар – с огромна монолитна плоча от черен варовик – резбованите дъбови хорови седалки, изрисуваните паравани, четиринадесетте статуи на колоните и големият цикъл от витражи – най-големият съществуващ цикъл от витражи от началото на XIV-ти век в Европа.
Катедрала Нотр Дам дьо Шартр (Cathédrale de Chartres)
Катедралата в Шартър (Франция) представлява върхов момент на френското готическо изкуство. Построена е частично през 1145 година и е възстановявана в продължение на 26 години.
Западната фасада – със своите три портала, чиито страни са украсени със статуи, както и с двете кули – е автентичен и напълно завършен пример за изкуството, което е възникнало в Сен Дени. Стилът бележи началото на ново, оригинално пластично изразяване, което днес е известно като готическа архитектура. Тогава за първи път нефът и хорът реализират архитектурна формула, която била широко прилагана през целия XIII-ти век.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.