Бароковата архитектура – термин, произлизащ от португалската дума „barroco“ – е стил, който се заражда в края на XVI-ти век в Италия. Това е време на значителни културни, политически и социални сътресения, което ясно се отразява в архитектурата на периода. Стилът се характеризира с разточителни детайли и драматични ефекти – рязък контраст със сдържаната елегантност на своя предшественик – Ренесанса.
Бароковият стил е израз на реакцията на Католическата църква срещу протестантската Реформация – изявление на власт и авторитет. Това не е просто архитектура, а опит за създаване на атмосфера, на преживяване. Започвайки от Италия, стилът се разпространява из цяла Европа и оказва дълбоко влияние върху архитектурата и изкуствата. Бароковата архитектура задава сцена на величие и разкош в света на дизайна.
Архитектурният почерк на барока
Пищният и драматичен стил на бароковата архитектура е насочен към зрелището, към стремежа да направи грандиозно впечатление. За да постигнат този ефект, архитектите на барока използвали редица отличителни характеристики. Една от определящите черти на бароковата архитектура е нейното величие. Това е стилът, който е изграден върху мащаба и грандиозността – сгради, проектирани да впечатляват чрез масивни фасади, монументални стълбища и обширни интериори. С величието идва и разкошът. Бароковата архитектура се отличава със своите богати и пищни детайли – сложни резби, позлатени орнаменти и ярки фрески. Интериорите често били изпълнявани с орнаментирани декорации – от декоративна мазилка до изящно изрисувани тавани.
Драматичната интензивност е отличителна черта на барока, защото стилът имал за цел да предизвика силни емоционални реакции. Архитектите постигали това чрез контраст – игра на светлина и сянка за образуване на драматични ефекти. Широко се използвали и илюзии – като техниката trompe-l’œil – за да се създаде усещане за дълбочина и перспектива. Друг елемент е сложността на детайлите. Барокът е стил, при който всичко е свързано с наслагване, дълбочина и изобилие. Това може да се види във фините каменни резби, сложните геометрични модели и изкусната орнаментика.
Бароковата архитектура била насочена към сътворяване на усещане за възхита и удивление. Стилът целял да прави силно впечатление и да провокира мощни емоции чрез съчетание на величие, разкош, драматичност и сложни детайли. Тези елементи превърнали бароковата архитектура в истинска наслада за сетивата. Тя била нещо много повече от стил, била отражение на времена на големи промени, смело изявление на власт и богатство, възхвала на артистичната свобода. Хармонично съчетавайки изкуство, култура и история, и до днес барокът е доказателство за стремежа на човечеството към красота и величие.
Барокът господства приблизително между 1600 година и 1700 година, а след него идва стилът рококо, който трае от около 1700 година до 1770 година. За разлика от барока, който идеологически и артистично се фокусира върху утвърждаването на властта на Католическата църква и най-често се асоциира със стереотипно италиански дизайн, рококо възвеличава аристокрацията и има ясно изразен френски привкус. Докато барокът се съсредоточава върху сериозни и реалистични теми – с елементи на драма – темите в рококо са приповдигнати, възвеличаващи любовта и природата. Използвайки повече извивки и още повече злато, рококо е лек, игрив и изтънчен.
Нескритите съкровища на бароковата архитектура
Тези структури – всяка уникална по свой собствен начин – споделят общи черти, които определят бароковия стил – величие, драматизъм и усещане за движение. Те били създадени, за да впечатляват, въздействат и вдъхновяват. Бароковата архитектура процъфтява в много части на света, оставяйки богато наследство от сгради, които продължават да удивляват със своето художествено и архитектурно великолепие.
Фонтан ди Треви (Trevi Fountain)
Фонтанът ди Треви е проектиран от Никола Салви и е завършен от Джузепе Панини през 1762 година. Намира се в квартал Треви в град Рим (Италия) и е прилепен към двореца Палацо Поли. Ди Треви се счита за шедьовър на късния барок и за най-известния от многобройните фонтани в града.
Създаването му е истинско сценично чудо. Идеята за съчетаване на фасадата на двореца с фонтана произлиза от проект на Пиетро да Кортона, но грандиозната тържественост на централната триумфална арка на фонтана – с нейните митологични и алегорични фигури, естествени скални образувания и струи вода – е дело на Салви. В центъра на композицията е разположена статуята на Нептун, която е изваяна от Пиетро Брачи, а другите статуи символизират изобилие и здраве.
Карлскирхе (Karlskirche)
Карлскирхе – известна и като църквата „Свети Карл Боромео“ – е разположена на едноименния площад Карлплац във Виена (Австрия). Тя съчетава стилови елементи от различни епохи и култури – портик, гръко-римски храм, входове под камбанарии във формата на римски триумфални арки, покриви, наподобяващи азиатски пагоди, бароков купол с височина 74 метра, масивни колони – както и множество куполи и кули, препращащи към византийската и османската архитектура. Всичко това е подредено като широка пирамидална структура, а общата площ от над 400 квадратни метра го превръща в най-голямото свързано скулптурно произведение на Новото време.
Киевско–Печерска лавра (Kyiv Pechersk Lavra)
Киевско-Печерската лавра – разположен на плато с изглед към десния бряг на река Днепър в град Киев (Украйна) – е архитектурен ансамбъл от манастирски сгради, който включва уникални надземни и подземни църкви от XI-ти век до XIX- ти век. Те са разположени в сложна система от лабиринтни пещери с дължина над 600 метра, както и от жилищни и стопански сгради от XVII-ти век до XIX-ти век.
Ансамбълът се е оформял в продължение на векове в органично съчетание с природния пейзаж и действа като доминанта в градската среда. Придобива съвременния си облик благодарение на строителни дейности по време на разцвета на украинския барок през XVII-ти и XVIII-ти век.
Версайски дворец (Palace of Versailles)
Версайският дворец представлява архитектурен и ландшафтен шедьовър, който бил оформян повече от век от водещи архитекти, художници, скулптори и ландшафтни дизайнери. Намира се в региона Ил дьо Франс – югозападно от град Париж (Франция). Архитектурното планиране и величествената композиция на ландшафта са в симбиоза, която подчертава разкоша на интериорната декорация. Комплексът включва самия дворец, замъците Трианон – с прилежащите им градини – и ивица земя, осигуряваща перспектива от края на Големия канал.
Най-съществената трансформация на комплекса е извършена под ръководството на Жул Ардуен-Мансар – френски архитект, който придава на Версай монументален, хомогенен и тържествен архитектурен облик в духа на неокласицизма. Градините представят класическия френски стил – с оси, които се разгръщат в далечината, подчертани с цветни лехи, живи плетове, водни канали, езера и фонтани.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.