2×22 е семейно студио с две лица – бранд дизайн и архитектура – и едно сърце. Това на човешките ценности. Два работни свята, които са обединени от една обща мисия и споделени принципи. Екипът на 2×22 вярва, че техните ценности ги оформят и като хора, и като професионалисти. Те са в основата и ръководят не само всекидневната им работа, но и определят какви проекти поемат, как общуват с техните клиенти и какво оставят след себе си.
В този контекст в 2×22 Studio Architecture се фокусират върху новото, но се вслушват в съществуващия сграден фонд. Целят максимално да преизползват, трансформират и адаптират, а не да рушат по подразбиране.
Даниела Бютюнева е архитектът зад 2×22 Studio Architecture. За нея това е много повече от проектантска дейност. Това е отговорност в многопластовите роли като координатор, медиатор, глас на контекста, навигатор на бъдещето. Заедно с нейния екип имат за цел да създадат общност с обща визия и цели, защото заедно можем повече. Те вярват в силата на общата енергия и колко важно е тя да бъде канализирана по правилен начин.
Кои са основните фактори, които влияят на дизайна на една сграда. По какъв начин намирате баланса между функционалност, естетика и устойчивост?
Не мисля, че тук има еднозначен отговор. Факторите са специфични спрямо локацията, нуждите, регулациите, клиентите и екипа от специалисти, които работят по проекта. Субективно е и всеки архитект има различен поглед и подход. Това е сякаш да попитаме добър художник за правилна формула за рисуване. Няма такава. Спомням си как в университета ни учеха на подходи за дизайн – дизайн на обема на сградата, а след това разпределение на функциите или първо нахвърляне на желаните функции и изграждане на геометрията отвън. Винаги съм подхождала с разбиране на заданието, преди да прибягна към каквото и да е било. Вярвам, че добрият проект не започва от чертожната дъска, а от въпроси като: „Кой ще живее или работи тук?“, „Как ще се чувства?“, „Какво ще остане след него?“. Когато намеря отговорите, дизайнът автоматично добива облик и по-важното – добива смисъл.
Добрият дизайн означава добро разбиране на нуждите на клиента. Затова и процесите в проекта са много по-нужни и важни от крайната завършена цел. Не целим една красива, изпипана визуализация, а разбиране на нуждите на човека и тяхната реализация. В 2×22 Studio Architecture вярваме, че дизайнът е пъзел от отговорности към човека, към мястото, към бъдещето. Функционалността не може да бъде жертва на красотата, която също е много субективна. Естетиката не трябва да бъде самоцелна, а устойчивостта не е някаква модна дума – тя е основата. Най-важното за нас е да се планира така, че сградата да остарява достойно, да бъде адаптивна, достъпна и жива през десетилетията.
Какъв е вашият подход към устойчивото строителство и как интегрирате екологичните решения във вашите проекти?
Нашата работа често започва с това да погледнем към съществуващото с нови очи. Реновирането, трансформацията, реставрацията. Това са процеси, в които дълбоко вярваме. Те изискват не само уважение и техническо познание, но и любов към материята и контекста.
Изразяваме устойчивостта не само с използването на „зелени“ материали, но и с избора да не събаряме, когато можем да възродим. Интегрираме иновативни стратегии, анализираме ресурси – кое и как може да бъде преизползвано, рециклирано и прегрупирано. Платформи – като немската Concular – работят в полза на кръговата икономика и могат да анализират, прекупят, рециклират или преизползват съществуващи материали и части от една сграда – стари фасади, подови настилки и други. По този начин, от една страна, намаляваме строителния отпадък, а от друга – подпомагаме финансирането на последващия проект. По този начин се мисли за ефективността на пространството, както и за неговата човешка и социална стойност. Тази година се проведе първото издание на ESG Plovdiv, на което имах честта да бъда панелист и модератор по темата „Устойчивост и съществуващата градска среда“.
Кои са основните предизвикателства при интеграцията на устойчиви решения в архитектурните проекти?
Предизвикателствата са различни и зависят от проекта – ново строителство или работа със съществуващи сгради. Ще се съсредоточа върху второто. Най-голямото предизвикателство е бързото мислене – желанието да се стигне до резултат – без задълбочен анализ и без поглед над голямата картинка, а именно цялата градска среда и мрежа.
Да се събори, защото е „по-лесно“. Да се изгради нещо ново, защото старата сграда „пречи“. Истината е, че често не сме притиснати до стената. Затова не мислим дългосрочно – проектира се само за днешния ден, без да се предвиди как ще се живее утре.
Друго предизвикателство често е неизвестното – особено при работа със съществуващи сгради. Анализът и проучванията отнемат време и ресурс, а регулациите невинаги подпомагат процеса.
Други бариери са липсата на образованост по темата сред инвеститорите и недоверието, че трансформирането може да бъде и икономически изгодно. Нашата роля – като архитекти – е да образоваме, обясняваме, анализираме и да предложим решения, които балансират и цената, и ефекта.
Какви са основните различия и прилики между подходите към устойчивата архитектура и социалната отговорност в България и Германия?
В Германия устойчивостта е част от системата, която се подкрепя от политиката, образованието и обществената култура. В България тя все още се основава на лична инициатива и на ценностна система. Нашето студио е резултат точно от тази връзка – съчетаваме нашия опит в Германия с българския контекст и търсим местни решения с глобална перспектива. И в двете страни обаче е ясно, че архитектурата без социална отговорност е просто строителство.
Как оценявате социалното и културното въздействие на реновирането и трансформирането на стари сгради върху местните общности?
Реновирането и трансформирането не са само естетически процес за градската ни среда. Целта не е просто да направим сградите отново красиви отвън, а много повече от това – да вдъхнем нов живот на съществуващия сграден фонд, да развием потенциала и да има смисъл. Това е усещане за грижа, свързаност и приемственост между поколенията.
Сигурна съм, че всеки един от нас си спомня за сграда от детството си, която събужда приятни спомени и истории. Тъжно е, ако след години тази сграда вече я няма. Спомените ги няма, атмосферата я няма. Ако тази сграда все още е там – трансформирана и отново жива – тогава линията на изграждане на моменти продължава и идентичността не се губи.
Кои са основните принципи при разработването на проекти за устойчива трансформация на съществуващи сгради?
Ключовите принципи за мен са свързани с анализа, а не с предложението, защото всяка стара сграда заслужава проучване преди решение, както и с уважението към историята с поглед в бъдещето – диалог с общността, координация между професионалистите и функционално преосмисляне – сградите трябва да отговорят на нов живот.
Нашият проект RE:USED 2 е естествено продължение на тази философия. С голямо вълнение споделям за първи път, че скоро стартираме хибриден подкаст RE:USED 2 – частично онлайн, частично на живо – в който ще си говорим със специалисти от различни сфери за устойчивата трансформация, за преизползването и за втория живот на съществуващата архитектура и градска среда.
Аз съм рационален човек и гледам винаги да анализирам едно предизвикателство – проект или задача – сложено в голямата картинка. В момента има липса на обединено пространство, в което всички ние – архитекти, урбанисти, инженери, инвеститори – да споделяме идеи и ресурси. И по-важното – това да е насочено пряко към практически действия. Идеята на RE:USED 2 е да стане такъв hub – организъм, в който пряката комуникацията движи добрите практики и решения.
Тези дни чух една мисъл от представител на инженерната компания ARUP, чийто основател е небезизвестният Оув Аруп – строителният инженер зад Операта в Сидни. Тя гласи следното: „Планирай за 7 поколения назад и 7 напред“. Този цитат е достоен за размисъл по темата.
Какви умения и качества смятате, че са най-важни за успешна кариера в архитектурата?
Честно казано, не вярвам в универсални рецепти за „успешна кариера“. Това, което за едни е успех, за други може да бъде компромис. Мога да споделя единствено кое кара мен да се чувствам на правилния път. И това не е награда или признание, а усещането, че участвам в нещо по-голямо от мен самата, че съм част от процес, който оставя следа в градската тъкан, в човешките истории, в начина, по който живеем в пространството.
В 2×22 Studio Architecture ни движат ценностите, а не резултатите. Те ни насочват в трудните моменти, помагат ни да избираме с кого и как да работим и ни напомнят защо правим това, което правим. Ако има качества, които усещам като важни, това са – да наблюдаваш, да чуваш, дори когато е тихо, да мислиш критично, но да действаш с емпатия, да бъдеш консултант, а не само изпълнител, да се довериш на вътрешния си компас, дори когато пътят изглежда по-дълъг. И най-важното – да не губиш усещането, че си там, където има смисъл.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.