Simple Architecture е мултидисциплинарно студио, което е специализирано в минималистичната архитектура и дизайн. Студиото се фокусира както върху малки, така и върху големи проекти – еднофамилни къщи, хотели, шоуруми и интериори. Simple Architecture е разпознаваемо със своя характерен подход към проектирането, в рамките на който се търси пълна творческа свобода – така наречения „картбланш“. Въпреки че екипът винаги се съобразява с функционалните и бюджетните параметри на проектите, основен приоритет остава възможността за цялостна концептуална разработка, водеща до отличителна визия и високо качество. Проектите на Simple Architecture са отличени с множество национални и международни награди и са публикувани в престижни архитектурни издания.
По какъв начин вашата философия за минималистична архитектура се отразява върху избора на материали, които използвате в проектите? Как балансирате между естетиката, функционалността и устойчивостта?
Когато започваме работа по даден проект, винаги се опитваме да си го представим като една ясна и категорична геометрия, която контролира количеството и посоката на светлината в пространството. В най-ранните фази често изграждаме идейни макети, които ни позволяват да усетим концепцията в нейната най-чиста форма, без визуалния шум от детайлите, които неминуемо се наслагват в по-късните етапи от процеса на проектиране.
Стремежът ни е крайният резултат да остане толкова ясен и категоричен, колкото в първите макети. Затова материалите във всеки проект са сведени до минимум. Винаги се стремим към хомогенна, едноцветна палитра с фини и дискретни нюанси. Функционалността се ражда от пропорциите и взаимовръзките между отделните обеми, а предпочитанията ни за естествени и утвърдени във времето материали правят проектите ни по-устойчиви.
Какви са основните предизвикателства при създаването на минималистични пространства, които да отговарят на нуждите на съвременния начин на живот?
Едно от най-големите предизвикателства в минималистичната архитектура е подборът на материали и елементи в сградата и интериора. Живеем в свят, който е пренаситен от продукти. Всеки ден се появяват нови предложения, технологии и тенденции. В тази среда ролята на архитекта е не просто да избира, а да бъде изключително критичен в процеса на селекция.
След като преминем през този избор като екип, често се изправяме пред по-трудната част – да убедим клиента в стойността на съзнателния отказ от излишното. Клиентите са подложени на огромен поток от реклами и внушения, които често противоречат на нашето търсене на чистота и смисъл. В този контекст една от най-важните ни роли е да съхраним целостта на проекта – да го защитим от търговците и понякога дори от собствения ентусиазъм на клиента, за да създадем архитектура, която е истинска и устойчива.
Какви нови технологии в архитектурата ви вълнуват? Можете ли да споделите конкретен пример за проект, в който сте използвали такива технологии? Как повлияха на крайния резултат?
Интересуват ме технологии, които имат потенциал да направят архитектурата по-устойчива, без да компрометират дълговечността и нейния характер. Бетонът често се възприема като неустойчив материал, заради високия си въглероден отпечатък при производството, но историята показва, че именно бетонните сгради имат изключително дълъг живот и често надживяват новите модерни и експериментални материали. В последните години в страни като Швейцария се разработват нови технологии за производство на така наречения „климабетон“ – материал със значително намален въглероден отпечатък, постигнат чрез по-малко съдържание на цимент и заместването му с рециклирани компоненти.
Наблюдавам с интерес и развитието на 3D принтирането на бетон, което все повече навлиза в държавите от Западна Европа. Още през 2018 година имахме възможността да участваме в международен конкурс за „Мемориал на мира“ във Франция, който е посветен на 100-годишнината от края на Първата световна война. Нашето предложение включваше масивна, конусовидна структура, проектирана специално за 3D принтиране с бетон и с радост мога да споделя, че спечелихме първа награда.
За съжаление, подобни технологии все още не са достъпни в България, но вярвам, че когато навлязат, ще отворят нови хоризонти за архитектурата.
Какво според вас прави един архитектурен проект успешен?
Аз съм привърженик на идеята, че успешният проект е този, който може да бъде описан само с две-три думи или скициран с няколко линии и въпреки това всички да го разпознаят. Проекти като операта в Сидни или Айфеловата кула са такива. Това са сгради, които предефинират мястото на което са и стават толкова емблематични, че то не би могло да съществува без тях. Вярвам, че подобен резултат се постига само когато проектът е напълно безкомпромисен и основната концепция е толкова силна, че преминава последователно от общата форма до най-малкия детайл.
Какви са вашите подходи за запазване на историческата стойност на старите сгради по време на тяхната реконструкция и адаптация за настоящите нужди на обитателите им?
Винаги съм се възхищавал на класическата архитектура – от Древен Египет до Антична Гърция и Римската империя. Тези епохи показват архитектурата като изкуството да строиш. Сградите са откровени и тяхната конструкция е самата архитектура.
Когато работя със стара сграда, която трябва да се преработи в нещо ново и съвременно, винаги насочвам вниманието си върху конструкцията. Опитвам се да открия най-важната структурна организация, като премахвам всички ненужни и декоративни решения. Когато остане чистият скелет, имам свободата да го „облека“ в нова обвивка, според функционалните изисквания и бюджет на проекта.
С кой световноизвестен архитект бихте искали да работите и защо?
Има няколко архитекти, с които бих искал да работя поради възможността да се докосна до начина, по който мислят и работят. Сред тях са Тадао Андо, Петер Зумтор, Валерио Олджиати, Бароци Вейга. Любопитно ми е как поддържат баланса между философия, теория и практика, как решават ежедневните задачи, как общуват с клиенти. Дали славата им улеснява процеса по убеждаване на клиентите или, напротив, поставя нови предизвикателства. Това са архитекти с изключително ясна и категорична визия и философия за архитектурата, но предполагам, че борбата за запазване на тази яснота и принципност никога не спира, независимо от нивото на признание.
Какво бихте посъветвали младите архитекти, които тепърва започват своята кариера?
Бих ги насърчил първо да си зададат въпроса: „Какво търся в архитектурата?“. Това е професия с много лица – някои ще се открият в корпоративния свят, други в чертането, 3D визуализациите, концептуалната работа, преподаването или администрацията. Смятам, че човек трябва да се насочи там, където му е най-интересно. Архитектурата е много натоварваща физически и емоционално професия. Ако човек не е на 100% сигурен в това, което прави, няма да се задържи дълго.
Бих ги насърчил също така да задълбочат погледа си върху професията, защото тя е много повече от работа – архитектурата може да е призвание, може да е начин на живот, може да е религия. Само ако я преживяваш по този начин, можеш да останеш в нея дългосрочно и да създаваш успешна архитектура.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.