Участието в SaloneSatellite рядко е просто представяне на колекция. То е момент на среща – между идея и публика, между личния творчески език и глобалната сцена на съвременния дизайн. В рамките на тазгодишното издание брандът [gann] и колекцията Gravity, дело на Коста Ганков, бяха израз на философията, че предметите могат да съществуват отвъд ролята си на мебели – като обекти със собствен характер, които са способни да бъдат проводник на емоция. Те разкриха стремежа на автора към дизайн, в който емоцията се превръща във форма и достига до хората чрез ясен и естествен визуален език.
Какви трайни следи остави Вашето участие в SaloneSatellite – като дизайнер, като наблюдател на световната дизайн сцена и като автор, който представи колекцията Gravity пред международната публика?
SaloneSatellite беше много повече от изложение. Беше проверка дали дизайнът – роден от лична история и вътрешна необходимост – може да комуникира извън собствения ми контекст. Като дизайнер видях, че интуицията и личният разказ имат място на световната сцена. Като наблюдател осъзнах, че дизайнът все повече се отдалечава от обекта като продукт и се приближава към него като преживяване. Като автор получих потвърждение, че моят стил на изразяване може да съществува като език, а не просто като бляскава визия.
Как се усещаше моментът на представяне на колекцията Gravity в среда, в която дизайнът се проявява в най-концентрираната си световна форма?
Всичко беше толкова динамично, че една седмица мина като миг. Еуфорията от това да си сред толкова млади дизайнери от цял свят е несравнима. Всеки посетител беше със свой собствен заряд и култура, а творчеството на различните автори – отражение именно на тези две неща. Не мога да кажа как стоеше моят щанд сред всички останали, но мога да кажа, че за пръв път в живота си се почувствах на място. Вече знам какво означава „molto bello“, затова вярвам, че се справихме добре.
По какъв начин колекцията комуникираше с посетителите по време на SaloneSatellite – като визуално изследване, като емоционално преживяване или като момент на интерпретация?
Посетителите бяха привлечени от отблясъците, които създаваха усещане за движение, но не смееха да седнат или да докоснат обектите – вероятно заради гланцовото покритие. Моята роля – като автор и дизайнер – беше да приканвам хората да взаимодействат с Gravity. Беше интересно да наблюдавам поведението на посетителите.
Постарах се да отделям на всеки посетител по 10-15 минути, в които да поговорим за идеята, историята, мисията, технологиите и материалите. Когато някой седнеше на пейката, първото нещо, което правеше, беше да прокара пръсти по повърхността. Участието в SaloneSatellite послужи като потвърждение, че съм успял да предам смисъл отвъд визията.
Имаше ли реакция, жест или разговор с посетител, който постави Вашата работа в нов прочит?
Имаше много разговори – някои кратки и повърхностни, други доста задълбочени. Една от най-запомнящите се срещи беше с известна дизайнерка на дрехи от Китай, която сподели, че има сходна лична история с моята и аналогично това я е подтикнало да се занимава с мода. В този ред на мисли се оказва, че прочитът не беше нов. Сигурен съм, че работата ми имаше много по-дълбок смисъл за тази невероятна дама.
Какво Ви вдъхнови да насочите Gravity към дизайн, в който формата се определя от усещане и емоция?
Занимавам се с мебели от 16-годишен и не мога да опиша колко ми е омръзнало да правя бездушни кутийки за съхранение на ненужни вещи. Когато някой каже мантрата „form follows function“, аз чувам: „нямам време да мечтая“. Разбира се, функцията е важна за дизайна на мебели. Тъй като тя доминира, живеем в пространства, в които основно ядем и спим.
Gravity е моят личен бунт срещу „form follows function“. Всеки един от трите обекта в колекцията беше съблечен от функцията си, за да придобие форма и смисъл отвъд мебелта.
Променя ли се връзката между функция и форма, когато възприятието започва да има същата тежест като употребата?
По този въпрос мога да напиша книга, но ако трябва да бъда кратък – да. Възприятията на хората са строго индивидуални и зависят от личния опит и сетивата. Поради тази причина отношението на всеки към функционалността може да бъде различно. Тактилността е съществена част от моя стил на работа. Вярвам, че дизайнът трябва да бъде достъпен за всеки.
Gravity Bench възникна като идея в контекста на мисълта, че ако един незрящ човек стъпи в галерия, за него там няма нищо. Създавайки формата, не се интересувах от функционалността, а от това да дам материална експресия на чувствата си по начин, по който те да носят информация дори за човек, който не може да види обекта с очите си. Когато поставим етикета „пейка“ и я изложим в галерия, можем да се замислим за връзката между форма и функция. За някои хора функцията ще бъде да седнат удобно, да отпочинат и да се насладят на изкуството – тогава формата трябва да е ергономична. За други хора функцията ще бъде да изпитат емоция, която е породена от опознаването на формата чрез докосване, променящо автоматично връзката между форма и функция.
Как се образува идентичността на един млад дизайнер – в самия процес на създаване, в грешките, които го пренасочват, или в отказите, които оформят неговата посока?
Вярвам, че идентичността се кове като горещо желязо. Човек трябва да има смелостта да се запали и устойчивостта да понесе ударите на съдбата, които ще придадат форма. Всичко, което застава на пътя ни, е част от пътя ни. Грешките и отказите са чукът и наковалнята, които ни дават възможността да развием постоянство и упоритост – да не кажа сляпо твърдоглавие, което накрая води до автентичност. Завърших гимназия, но не ме приеха да уча дизайн. Този отказ първоначално ме вбеси, защото още като ученик правех проекти за студенти срещу дребни суми. Но ми даде възможност да усъвършенствам занаята си като дърводелец и да изградя автентичен подход към дизайна – до степен да попадна в селекцията за SaloneSatellite.
Човек никога не знае какво ще му поднесе съдбата и понякога нещо, което на пръв поглед изглежда като неблагоприятно събитие, може да се окаже „game changer“. Надявам се повече млади дизайнери да имат смелостта да се запалят, устойчивостта да издържат по пътя и душата, която да не спира да мечтае.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.