Съвременната архитектура все по-често напуска ролята си на пасивен фон и се превръща в средство за решаване на реални екологични и социални предизвикателства. След проекта „Градски пречиствател“, който изследва възможностите на биотехнологиите за подобряване качеството на въздуха в градска среда, екипът на Mess is More насочва вниманието си към водата като още един жизненоважен ресурс.
Осигуряването на този ресурс се оказва трудно в противоположни по своята същност географски региони, а това прави нуждата от устойчиви решения все по-осезаема. Именно в този контекст се появява проектът (микро) ОАЗИС на доктор архитект Христо Тритаков и Мария Кирова. Павилионът предлага архитектурен модел, който е способен активно да участва в създаването и управлението на воден ресурс, съчетавайки технологична адаптивност, екологично мислене и пространствена идентичност.
Форма, която изгражда среда
Проектът (микро) ОАЗИС е замислен като значима точка за водоизвличане и същевременно като социален и природен център. Неговата основна функция е да осигурява достъп до вода чрез метод, отговарящ на конкретната среда. Разположен на сушата, той може да черпи от подземни водоизточници, а когато е позициониран в акватория, позволява превръщането на морската вода в питейна чрез обезсоляване.
По този начин павилионът се превръща в универсална система, която е способна да функционира в коренно различни климатични и географски условия. Приложимостта на (микро) ОАЗИС за формирането на среда за живот и развитие – чрез осигуряване на вода за питейни и напоителни нужди – демонстрира как архитектурата може директно да участва в производството и разпределението на воден ресурс.
В архитектурно отношение (микро) ОАЗИС представлява ажурна кубична структура, която е изградена от система от тръби, формиращи своеобразна пространствена мрежа. Леката метална конструкция е повдигната над терена, за да образува усещане за лекота и да насочва вниманието към процесите, които се случват във вътрешността.
Формата на (микро) ОАЗИС визуализира идеята, че достъпът до вода може да трансформира средата около себе си. Зеленината играе ключова роля в цялостното възприятие на обекта. Като естествено следствие от наличието на вода, тя се превръща във видим знак за способността на павилиона да създава нови условия на живот. Допълнителното акцентно осветление подчертава пространствената структура и прави обекта разпознаваем по всяко време на денонощието.
Зелен център в пустинята
Водата е основен фактор за съществуването и развитието на всяка екосистема. В много сухи региони по света именно нейната липса е причината огромни територии да останат необитаеми или ограничени в своето развитие.
Модерните инициативи за озеленяване на пустинни райони, сред които и проектът „Великата зелена стена на Сахара“, свидетелстват за потенциала на подобни трансформации. Същата логика – в по-малък мащаб – следва и (микро) ОАЗИС.
При разполагане в пустинна среда павилионът функционира като вододобивна точка, използваща подземни водни ресурси. Осигурената вода позволява развитието на растителност в непосредствена близост до структурата и постепенно създава локален зелен център.
Реализирането на своеобразен оазис чрез човешка намеса придава на обекта значение отвъд функцията на инфраструктурно съоръжение. Ролята на проекта в неблагоприятна за живот среда показва как осигуряването на вода може да възстанови връзката между човека и природата – дори в най-суровите климатични условия.
Нов живот за морската вода
Парадоксално, голяма част от регионите с недостиг на питейна вода се намират в непосредствена близост до море. Това превръща обезсоляването в едно от най-перспективните решения за осигуряване на устойчив воден ресурс.
При разполагане във водна среда (микро) ОАЗИС функционира като плаваща система за десалинизация. Процесът се основава на технологията на обратната осмоза, при която морската вода преминава под налягане през полупропусклива мембрана, отделяща разтворените соли и други нежелани частици.
Едно от основните предизвикателства пред този процес е неговата висока енергийна консумация, затова (микро) ОАЗИС разглежда варианта за употреба на иновативни източници на енергия, сред които микробни горивни клетки. Те използват микроорганизми за генериране на електричество чрез електрохимични процеси и предлагат възможности за по-нисък въглероден отпечатък.
Филтрацията се осъществява в резервоари, които са разположени под плаващата понтонна конструкция. Получената питейна вода се съхранява в централен контейнер, а част от ресурса се прилага за напояване на растителността около павилиона.
Чрез способността си да предлага алтернативни решения според конкретния контекст, (микро) ОАЗИС разкрива потенциала на технологията, природата и архитектурата да работят като единна система за възстановяването и развитието на средата. В този смисъл павилионът не е просто обект, а прототип за нов тип инфраструктура, която може да създава условия за живот там, където те липсват.
Допълнителна информация за архитектурата във водна среда е налична в двуезичното издание „Акватектура. Потенциал + перспективи“.
Още визуализации от проекта
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.