Специализирайки в проектирането на сгради с различен мащаб и предназначение над 20 години, архитектурното студио Conveyer създава пространства, в които се живее истински и се работи с удоволствие. Характерно за творчеството на екипа е отношението към детайла и вземането на неслучайни решения, а изпълнението на реализациите е на принципа „design and build”.
Дейностите на Conveyer обхващат всеки етап от изпълнението на проекта – от проучвателните дейности и изготвянето на идейния проект до работната документация и реализацията. Портфолиото на студиото включва индивидуални еднофамилни къщи, частни резиденции, жилищни, индустриални и образователни сгради, производствени бази, спортни комплекси, както и редица интериори.
Каква е вашата методология на работа по един проект? Как се променя ролята на архитекта във всеки етап – от първоначалната концепция до реализацията?
Методология е твърде силна дума. По-скоро може да говорим за добра практика в Conveyer. С годините сме се убедили, че правенето на архитектура е процес във времето, който е с отделни етапи и закономерности между тях.
Вярваме, че идейната фаза е най-отговорният етап, на който трябва да се отдели достатъчно време и енергия, защото грешките са непоправими впоследствие. За да се създаде сграда за конкретен клиент – с намеса в конкретен контекст – е необходим добър анализ на всички условия, оказващи влияние върху крайния резултат. Често пъти резултатите от анализа са променяли първоначалната нагласа на клиентите, а окончателното задание сме го формирали съвместно след поредица от срещи и разговори.
Разработването на различни концептуални варианти за ситуирането на сградата в терена, за нейната обемно-пространствена и функционална организация, както и за визията на екстериора и интериора ни дава възможност да изберем решение, което постига най-добър баланс между всички изисквания и в най-пълна степен отговаря на заложената програма. Вариантът фаворит се извежда и „изчиства“, докато всичко в него си застане на мястото, престане да „закача окото“ и стане „като излят“. С това идейната фаза до голяма степен е завършена.
Следващите етапи са по-познати и предвидими: техническа фаза, тръжна фаза, работна фаза, менажиране и завършване на строителството. Архитектът – като творец, занаятчия и художник в идейната фаза – трябва да се утвърди като умел и авторитетен „диригент“ в последващите фази, за да може да обедини разнородните екипи от инженери, специалисти, консултанти и строители, както и да съумее да балансира между различните характери и експертизи. Същевременно трябва да се стреми да опази чистотата на идеята през цялото време, извеждайки я във всеки детайл.
Какво превръща архитекта в майстор на занаята – натрупването на опит, реализирането на множество проекти или способността да носи отговорност за всяко свое решение?
Безспорно личният опит и отговорността са необходими предпоставки, но фокусът е върху това как архитектът схваща същината на своята работа и какъв е крайният продукт, който той създава. Когато стремежът и усилията на архитекта са насочени към завършения физически обект – сграда, интериорно пространство или продуктов дизайн – тогава той е по-близо до образа на „първомайстор“. Наскоро в Conveyer ни попадна материал за завършването на катедралата „Саграда Фамилия“ в Барселона. Семейство потомствени майстори на керамика създават най-голямото керамично пано, което е правено някога. Контекстът на материала беше, че те си дават ясно съзнание – това, което излиза от техните ръце, ще остане векове след тях.
Възможно ли е архитектурата да остане занаят в условията на бизнес логика и регулаторни ограничения?
Архитектурата може да бъде схващана по различни начини – бизнес, професия, занаят, изкуство. Според нас това е въпрос на личен избор от страна на архитектите – за какво си мислят, докато работят по дадена задача, към какво се стремят, в какво вярват. В един постоянно променящ се свят, личният избор става все по-труден. Регулаторните ограничения са субективен фактор – създават се и се променят от хора, когато е налице воля за промени. Ролята на браншовите организации и наследниците на някогашните „гилдии“ е ключова в този процес.
Каква е разликата между успешното изпълнение на един проект и създаването на дом, който отговаря на начина на живот и очакванията на възложителя?
Като да гледате едно ястие на картинка в менюто, да го вкусите и да му се насладите, ако е приготвено с любов и майсторство. Разликата е горе-долу същата. Успешният проект е само един начален етап от процеса. Упоритата работа продължава и след неговото завършване, защото крайната цел е физическата реализация на инвестиционното намерение. Принципът „design and build“ e този, който реално осъществява мечтите на възложителя и архитекта.
Кои принципи в обучението и предаването на опит между архитектите трябва да останат непроменени, за да се подпомогне устойчивото развитие на професията?
Ако оставим настрана темата за архитектурното образование и се фокусираме върху това как може да се проведе обучение, за да се предаде опит – вътре в една архитектурна практика каквато е Conveyer – отговорът би бил, че архитектурата е по-скоро занаят. Организацията на занаята винаги е била вертикална – йерархична, така е от хилядолетия. Всеки първо е чирак, после калфа и накрая става майстор, пазещ занаята и името си, ако успее да се докаже. Категорични сме, че на колегите, които прохождат в материята, трябва да се показват ясни и основни принципи в създаването на архитектура. Ако те успеят да ги усвоят, ще могат да надграждат цял живот. Добра основа е самото разбиране, че архитектурата е процес във времето, че идейната фаза е водеща и самата тя също минава през отделни етапи.
В какво се изразява обществената роля на архитекта? По какъв начин тя намира израз в архитектурния форум „БЕЗ СТРАХ“, който организирате?
Обществената роля на архитекта произтича от факта, че архитектурата не е само частен акт – всяка сграда и всяко пространство оставят траен отпечатък върху средата и върху живота на хората. Затова архитектът носи отговорност не само към възложителя, но и към обществото.
Форумът „БЕЗ СТРАХ“ е израз именно на тази отговорност – създаването на място за открит разговор, обмен на идеи и критично мислене за архитектурата и средата. Вярваме, че развитието на професията зависи не само от качеството на отделните проекти, но и от способността на архитектите да участват активно в обществения диалог.
Към какво се стреми новото поколение архитекти – към занаятчийско майсторство, към авторско лидерство или към професионална реализация?
Новото поколение архитекти започва практика в бързо променящ се свят – най-вече като обществени ценности, нагласи, комуникация между хората и технологични възможности. Отново е въпрос на личен избор към какъв път в архитектурата ще се насочат. Ако архитектурното образование и бюрото, в което са натрупали първия си реален опит, са успели да им изградят стабилни основи и традиции, останалото е въпрос на лични качества, устойчивост и огромна работа.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.