Когато началото на интериора вече е поставено, но жилището все още търси своя цялостен облик, намесата на интериорния дизайнер се превръща в акт на разгръщане на вече зададена визия чрез внимателно продължаване на нейната линия. Такава задача получава варненското студио Vaiary Design – водено от Валентина Иванова – с поканата да довърши интериорна история, чиито първи страници вече са написани чрез проектираната дневна с кухня.
Със своите над 12 години опит в търсенето на индивидуален подход и високо качество на изпълнение, студиото винаги е приемало за своя мисия сътворяването на интериори с характер, които по естествен начин балансират формата и функцията. След дълъг период на изграждане на дисциплина, яснота и функционално мислене с проекти в Германия, Австрия и Швейцария, през последните две години екипът на Vaiary Design насочва фокуса си към българската среда, където открива различна чувствителност и нови източници на вдъхновение.
Пространства с личен почерк
Проект „Идентичност“ си поставя за цел да запази визуалната линия на вече проектираните дневна и кухня в останалите помещения – без да я копира и без да създава усещане за повтаряемост. Стремежът е да се постигне цялост чрез съзвучие между индивидуалностите на различните пространства, които са продиктувани от личността и ритъма на техните обитатели. По този начин апартаментът се превръща в диалог между единна концепция и индивидуално присъствие.
В тийнейджърската стая – замислена като жива и променлива среда – е заложен потенциалът тя да расте паралелно със своя обитател. Функционалността тук не е статична, а адаптивна, благодарение на щедрото място за съхранение, гъвкавите зони за учене и почивка и динамиката на интериора, която изгражда предпоставки за бъдещи трансформации.
Стаята на студентка, която живее в чужбина, носи различна чувствителност, защото не е създадена да бъде ежедневна среда, а играе ролята на пристан, който е готов да посрещне своята обитателка при всяко нейно завръщане. Интериорният дизайн на пространството се стреми към уют и усещане за принадлежност. Декоративният език на помещението интерпретира идеята за дом като близост и топлина, без да жертва специфичната функционалност, която е необходима за по-ограниченото му ползване.
Логика, диктувана от функцията
Проектът за кабинет преминава отвъд чистата функционалност. Ролята на помещението е да събере в себе си работно място и пространства за хоби, да предложи условия за съхранение на книгите на семейството и за практикуване на личните занимания на неговите членове. Зонирането не разделя, а организира пространството спрямо нуждите на обитателите, без да го натоварва с визуалната тежест на множеството му функции.
Основната спалня следва най-чистата линия на проекта, в която минимализмът осигурява спокойствие. Липсата на телевизор не е ограничение, а съзнателен избор. Пространството е замислено като убежище за възстановяване, в което меката светлина и въздухът между отделните елементи създават усещане за тишина.
Дори килерът, макар и скрит от погледа, участва в логиката на жилището. В неговите ограничени размери е търсена максимална яснота, така че всяка вещ да намери своето място, а всяка функция да служи на общото усещане за ред и смисъл.
Единство без еднообразие
„Идентичност“ разгръща вече съществуваща концепция в нови форми, за да придаде на апартамента цялостен облик, без да заглушава гласовете на отделните му пространства. Съзвучието между помещенията изгражда хармония, която е необходима за обединяването на различните функции под знака на идеята за дом.
Пространствата не се съревновават помежду си и не търсят своята идентичност за сметка на цялото. Те съжителстват – свързани от общата естетика – но са различни по настроение и логика, която е продиктувана от функцията. Жилището остава систематично, без да бъде монотонно, създадено да предостави на семейството среда, в която различията не разделят, а се превръщат в основа на хармонията.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.























