Archimel Studio създава съвременни пространства с ясен и последователен подход към функция, материали и детайл. Екипът на архитектурното и интериорно студио вярва в индивидуалния подход и в устойчивите решения, които запазват своята стойност във времето. За архитект Александър Качаров, архитект Мелани Качарова и архитект Киара Юрукова дизайнът е много повече от естетика – той е процес на прецизност, адаптация и внимание, отразяващ характера и начина на живот на хората, които ще обитават пространствата.
Проектите на Archimel Studio се базират на добре обмислена концепция, в която решенията имат своя логика и място в цялостната композиция, а потвърждение за последователността и качеството на подхода на студиото са многократните номинации и спечелените награди в различни категории на конкурси и професионални събития.
По какъв начин започва процесът на проектиране на интериор, който трябва да отразява личността на своя обитател?
Процесът при нас започва много преди първата скица. Започва с разбиране. Всеки наш проект е различен, защото всеки човек е различен – и това не е клише, а реална отправна точка. За да стигнем до нея, използваме детайлен въпросник, който ни помага да изградим първоначален „портрет“ на клиента. Не говорим само за стил и цветове, а за навици, ритъм на живот и малки ежедневни действия, които всъщност оформят начина, по който едно пространство трябва да функционира.
Това е моментът, в който започваме да четем между редовете. Често нещата, които хората не казват директно, са също толкова важни, колкото и тези, които споделят. Именно там се крие потенциалът за по-интересен и по-личен интериор. За нас началото не започва с „как ще изглежда“, а с „за кого го правим“. Визията идва след това – като естествено продължение на човека, а не като предварително избран стил, в който трябва да го вкараме. Това е най-важното – не започваме с дизайна, започваме с човекa.
Как интериорният дизайн на дома влияе върху възприятието на човека за самия него и средата около него?
Домът е пряко отражение на човека – не само какво харесва, но и как иска да се усеща всеки ден. Интериорът влияе директно върху настроението, навиците и дори увереността. Когато пространството е на мястото си, човек се движи по-спокойно, мисли по-ясно и плува в свои води. До известна степен това напомня на облекло – избор, който изгражда образ. Разликата е, че интериорът остава и започва да влияе ежедневно на начина, по който възприемаш себе си и средата около теб.
Затова съществуват различните интериорни стилове – като по-лесен начин човек да се разпознае в пространството си. Някои хора се чувстват най-добре в минималистична среда, други търсят по-богат, наслоен интериор. Има хора, които искат домът им да носи усещане за лекота и почивка, а други – усещане за уют, сигурност и позната, почти носталгична атмосфера.
Животът и работата също оказват влияние. Ако ежедневието ти е динамично, визуално натоварено и пълно със стимули, естествено търсиш обратното вкъщи – по-изчистени решения, спокойни цветове, затворени обеми, минимална декорация. Така пространството става пауза за ума, става място, в което реално можеш да си починеш.
От друга страна, креативните хора, които се занимават с изкуство, дизайн или друга визуално стимулираща работа, често имат нужда да живеят в дом, който да ги енергизира и вдъхновява. В тези случаи използваме повече цветове, контрасти и открити рафтове, на които да се разположат предмети на изкуството – всичко това работи като ежедневно вдъхновение. Правилният нюанс на цветовете е ключов – дори синьото или зеленото могат да се усещат напълно различно в зависимост от избора на тон, осветление и околна среда.
И точно тук е моментът да развенчаем един доста разпространен мит: „зеленото успокоява очите“. Истината е, че не всяко зелено успокоява. Случвало ни се е да видим интериори, където „спокойното“ зелено всъщност натоварва очите и прави пространството евтино и неприятно. Затова съветваме: когато избирате нюанси за дома си, внимавайте. Ако имате нужда от съдействие, с удоволствие ще помогнем да намерите точния тон, който да работи за вас.
Могат ли пространствата на жилището – чрез материалите, светлината и детайлите – да се превърнат в автентичен портрет на хората, които живеят в него?
Да, пространствата наистина могат да се превърнат в автентичен портрет на хората, които живеят в тях. Това е една от най-любимите части от работата ни, защото успяваме да уловим характера и вкуса на обитателите чрез материали, светлина, детайли и малки акценти.
В нашата практика често ни се случват забавни и вдъхновяващи моменти. Един такъв пример е интериор на къща, който правихме. Цялата къща мина без нито една корекция от страна на клиентите – освен детската стая на дъщеря им. Първоначалната идея за стаята беше „стая на принцеса“ – с много розово, пастелни тонове, меки текстури, класически детайли и люлка. Но когато я видя, момичето просто каза: „Това не е за мен.“. Това доказва нещо много важно – пространството трябва да отразява истинския си обитател, без значение от възрастта. Започнахме да работим по нов подход: поискахме от нея да ни покаже свои любими предмети, снимки и неща, с които се асоциира. Тя ни изпрати цветни графити, смели и нестандартни елементи, които говореха за нейния характер и креативност.
Базирайки се на предоставената информация, създадохме интериор, който действително общува с нея – включихме графити, специално изработено огледало за селфита и стол, който е вдъхновен от нейните идеи и е направен с огромна прецизност. Столът отне месец работа и е изграден от стотици малки топчета, а огледалото беше номинирано за тазгодишния конкурс на „Българска мебел на годината“. Резултатът? Стаята вече не е просто детска, а автентично отражение на характера, креативността и енергията на момичето. Това е точният момент, в който материалите, светлината и детайлите се комбинират така, че пространството започва да разказва историята на човека, който го обитава.
Каква роля играят личните предмети, произведенията на изкуството и натрупаните спомени в историята на един дом?
Личните предмети, произведенията на изкуството и натрупаните спомени са това, което превръща един дом в живо и лично пространство. Те дават усещането, че има история и човекът, който го обитава, е оставил отпечатък. Но тук идва и важната част – не всичко, което имат хората, автоматично добавя стойност. Личните предмети правят пространството индивидуално, но ако са твърде много или не са селектирани, могат да натоварят визуално и енергийно дома. Нашият съвет е поне два пъти в годината да се прави „declutter“ – избира се и се премахва ненужното. Така се освобождава място за вещи, които наистина имат значение и носят положителна енергия.
Качеството и концепцията при произведенията на изкуството са ключови. Не става въпрос за евтини реплики на известни картини – те изглеждат очевидно копие и не добавят стойност. Реалното изкуство – направено от артист с мисъл и идея – носи атмосфера и характер. Винаги съветваме клиентите, когато купуват нови предмети или изкуство за дома, да избират стойностни и естетични произведения – независимо дали базата е наша концепция за интериора, или личен избор на клиента. Понякога дори създаваме интериор, който е вдъхновен от конкретна картина или поредица картини, така че пространството и изкуството да се „обичат“ и да работят заедно.
Често хората събират вещи и сувенири, които вече не са им нужни или визуално претоварват пространството. При работата ни с вече обитавани жилища – първо премахваме излишното, а после започваме с чисто платно. Това дава възможност за ново начало – да се внесат само предмети, които са смислени, красиви и заредени с положителна енергия.
В крайна сметка, личните предмети, изкуството и спомените имат огромна роля в историята на дома, но само когато са внимателно подбрани и интегрирани. Ако се натрупват без мисъл, пространството може да стане хаотично и визуално претоварено. Ако се подбират със съзнание, домът става автентичен, хармоничен и зареден с положителна енергия.
Бихте ли ни разказали за проект от вашата практика, в който житейският ритъм на клиента се превърна в отправна точка за интериорните решения?
В повечето ни проекти начинът на живот на клиента е отправната точка, от която тръгваме. Пространството не е просто красиво – то трябва да „работи“ за ежедневието, навиците и ритъма на хората, които го обитават. Още в самото начало задаваме въпроси, които изглеждат незначителни, но всъщност променят всичко. Например: „Човек обича ли да чете вечер в леглото?“. По този начин осветлението до леглото се проектира така, че да е удобно за четене, без да натоварва очите.
Същото важи и за кухнята. Има клиенти, за които тя е просто функционално пространство. За други е центърът на дома. Работили сме със семейства, при които готвенето е ритуал – време, което прекарват заедно. В такива случаи кухнята се мисли за повече от един човек – с по-големи работни зони, понякога с два хладилника и пространство, което позволява движение, комуникация и споделено време. При клиенти, които работят от вкъщи, кабинетът вече не е „ако остане място“, а ключово пространство. Там търсим баланс – достатъчно естествена светлина, правилно позиционирано изкуствено осветление и усещане за спокойствие, което директно влияе на продуктивността. Имали сме и проекти за хора, за които домът е и сцена – например инфлуенсъри. Там добавяме повече „кътове“ за създаване на съдържание – добре осветени зони, огледала, фонове, които работят добре пред камера. Това е съвсем различен тип мислене за пространството. В другите случаи дизайнът е изцяло подчинен на нуждата от достъпност. При работа с хора в неравностойно положение всяко решение е функция – височини на плотове, разположение на уреди, свободни зони за движение. Пространството трябва да дава независимост и комфорт, без да прави компромис с естетиката. Именно тези детайли – на пръв поглед малки – всъщност се оказват ключови. Когато интериорът следва реалния живот, той започва да се усеща естествено. И това е моментът, в който домът вече не е просто добре проектиран, а наистина „пасва“ на човека.
До каква степен дигиталната култура и социалните мрежи оформят представите на хората за техните жилища?
Дигиталната култура и социалните мрежи влияят все по-силно върху представите на хората за техните жилища. Честно казано, това има и много добра, и не толкова добра страна. В положителен план – достъпът до толкова много визуално съдържание развива усещането за естетика. Клиентите идват много по-подготвени, с референции, с идеи и с по-ясна представа какво им харесва. Това е огромна разлика спрямо години назад, когато често са се търсили решения, които днес изглеждат тежки и претрупани. В този смисъл социалните мрежи повишиха нивото и това се усеща.
В същото време, обаче, идва и един много често срещан проблем – виждаш нещо, което изглежда добре на екран, но в реалния живот не работи. Например всички онези „умни“ мебели с десетки механизми, които се трансформират от едно в друго. На видео изглеждат впечатляващо, но в ежедневието често са неудобни, заемат място, развалят се по-бързо и реално не се използват. Ние винаги казваме – колкото по-просто и добре премислено е едно решение, толкова по-добре работи във времето. Функцията трябва да идва преди ефекта.
Друг често срещан момент е, че клиентите се вдъхновяват от пространства с напълно различен контекст – например апартаменти с високи тавани и огромни площи, които няма как да бъдат директно пренесени в стандартно жилище. Там идва нашата роля – да преведем тази естетика към реалните параметри на пространството, за да изглежда добре, а не като компромис. Разбира се, има и случаи, в които виждаме точно обратното – пространството има много по-голям потенциал от това, което клиентът си представя. И тогава дигиталните референции са само отправна точка, която ние доразвиваме.
Изводът е, че социалните мрежи са инструмент. Те могат да дадат вдъхновение и да развият вкус, но не могат да заменят добрия дизайн, затова нашата роля е да филтрираме – кое работи, кое не и как да го адаптираме така, че да има смисъл в реалния живот.
Как младите интериорни дизайнери могат да развият чувствителност и наблюдателност, които им позволяват да разбират по-дълбоко характера, навиците и ежедневието на своите клиенти?
Този въпрос засяга директно и нас, защото сме млад екип. Това е нещо, което изграждаме ежедневно в работата си. За нас чувствителността към клиента не идва от това да следваш трендове или да повтаряш един и същи стил. Идва от отказа да правиш copy-paste интериори – пространства, които изглеждат добре в портфолио, но ако ги подредиш едно до друго, са почти еднакви. Това не е разбиране на клиента, това е просто продукт. Истинската работа започва, когато започнеш да слушаш. Още на първата среща изясняваме не само какво харесва клиентът, но и какво не харесва, защото и двете са важни. Питаме директно: „Какво със сигурност не искате да виждате в дома си?“. И много често точно там идват най-честните отговори. Дори когато сме в шоурум, не гледаме само нещата, които им допадат, а и тези, които отблъскват. Някой не харесва фурнир, друг не понася определени шарки, трети има силна реакция към конкретен цвят. Тези реакции са безценни, защото ни помагат да изградим по-точен профил на човека срещу нас.
Друг важен момент е да работим заедно с клиента, а не просто за него. Това е процес, в който и двете страни се опознават. Много често клиентите идват с доста безопасна представа – неутрални цветове, изчистена визия. Но в разговорите започваме да откриваме какво реално ги вълнува – цветове, текстури, контрасти, които първоначално дори не са обмисляли. И тук идва смелостта, защото като дизайнер трябва да предложиш нещо една идея по-напред, нещо, което клиентът усеща, че му харесва, но сам не би си позволил. Точно в този момент се случват най-интересните проекти. Чувствителността не е талант, който просто имаш – тя се изгражда с внимание, наблюдение и желание да разбереш човека отсреща. Когато това се случи, интериорът вече не е просто проект, а отражение на реален живот.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.