Имайки за основна цел да създава безупречен дизайн, екипът на архитектурното студио Cityscape – основано през 2003 година в град София от архитект Гергана Милушева – се стреми към съвършената комбинация между функция и форма, визия и стойност. Постига това чрез постоянно сътрудничество с клиентите, инженерите и изпълнителите. Менажира цялостния проектантски процес – от архитектурната скица или творческата идея, през презентацията и подробните технически разработки, до последните мебелни детайли – и изпълнява авторски надзор на строителния процес и довършителните работи, за да гарантира, че цялостният продукт е реализиран прецизно и професионално.
Дейността на архитектурното студио обхваща проектиране на жилищни и обществени сгради, градоустройствени решения, интериорен и мебелен дизайн, графика и презентации. През 2006 година към екипа на Cityscape се присъединява архитект Вела Николова, а през 2018 година става партньор. През 2020 година студиото открива офис в град Бургас.
По какъв начин архитектурата задава ритъма на ежедневието в жилищните и обществените сгради?
Архитектурата задава ритъма на ежедневието чрез стратегическо планиране на пространството, което влияе на движението, взаимодействието и биологичните процеси на хората. Тя действа като „активен участник“, определяйки кога и как преминаваме през различните зони в жилищни и обществени сгради.
Организирането на личния ритъм има много силна връзка с функционалното зониране в едно жилище. Разпределението до голяма степен формира ежедневните ни ритуали – групирането на кухнята с трапезарията и дневната зона, отделянето на спалните зони за осигуряване на спокойствие. Неща наглед естествени и елементарни, но когато се огледаме, оставаме с чувството, че малко сме ги позабравили или по-скоро пренебрегнали.
Поддържането на естествения циркаден ритъм е особено важно за хората и е ключово добре премисленото използване на дневната светлина в пространствата, които обитаваме ежедневно. Цветовете и светлината влияят на настроението и енергийните нива през деня. Отношението към околната среда и връзката с природата е съществен аспект за добрия живот. Терасите, балконите, лоджиите и озеленените градинки са ежедневната връзка с природата, а свежият въздух и слънчевата ласка могат да усмихнат деня на всеки и да хармонизират душата.
Всичко, което е важно за едно частно жилище, се прехвърля и към обществените сгради, които са нашият втори дом. Ако се замислим – и първи, имайки предвид активното време, което отдаваме на работата си. За всички обществени сгради е особено важен правилният поток на движение – широките коридори и стратегически разположените комуникационни ядра диктуват начина на придвижване на хората през сградата, насърчавайки физическата активност.
Дизайнът на отворени пространства (атриуми, фоайета) стимулира срещите и комуникацията, докато по-затворените зони насърчават фокуса. Високите тавани и просторните помещения създават усещане за свобода, докато по-малките – за уют, което пряко влияе върху поведението. Добрата акустика осигурява спокойна среда, която намалява стреса и повишава производителността.
Съвременните сгради позволяват автоматизация на осветлението, температурата и още много други, които се „настройват“ към ритъма на живот на обитателите. Не бива да се отказваме от прогреса, който може да ни улесни. Добрата архитектура не само осигурява подслон, добрата архитектура трябва да надрасне утилитарната си функция и да създава емоция, да провокира плавен наниз от действия, правещи ежедневието ни по-ефективно и хармонично.
Какво ви вдъхновява да трансформирате хуманитарната архитектура в реални пространства, които хората възприемат сетивно?
Всяка архитектура трябва да бъде хуманитарна – архитектурата се създава за хората. Считаме, че едно от най-важните качества, които архитектът притежава, е емпатията – архитектът трябва да обича хората, за да може да създава хармония за тях. Архитектурата едновременно създава визуални преживявания и богата палитра от възможности, които провокират сетивата ни.
Архитектурата – създадена с и от любовта към обществото – може да изгради холистична среда, която лекува, подкрепя и свързва хората с емоциите им. В основата, разбира се, са човекоцентричният дизайн и благоденствието – изграждане на условия за съхраняване и стимулиране на психическото и физическото здраве чрез използването на всички достъпни средства – естествени материали, подходящо осветление, акустичен комфорт и други, които намаляват стреса.
Вдъхновението идва от идеята да се въздейства върху петте сетива и да бъдат активирани и провокирани положително – текстури, които могат да бъдат докоснати, аромати, които предизвикват спомени, звуци, които създават спокойствие. Използването на зеленина, естествена светлина и вода за създаване на среда, която напомня за природата, помага за успокоение и ревитализация на обитателите.
Пространствата се изграждат така, че да остават в съзнанието и чрез сетивните маркери – топлина на допир, мирис на дърво, звуци на вода, които образуват силна емоционална връзка с мястото. По този начин средата е жива, осезаема и играе важна роля в ежедневната подкрепа на хората в техните емоционални и физически нужди.
Променя ли се архитектурната концепция, когато локацията има силна културна или социална идентичност?
Разбира се, архитектурната концепция задължително се променя и адаптира, когато локацията притежава силна културна или социална идентичност. Архитектурата не е само функционална обвивка, тя е инструмент за диалог с контекста, а диалозите могат да бъдат различни – хармонични, динамични, провокативни.
Добрата архитектура отговаря по възможно най-адекватния начин на физическата и социалната среда. Вместо унифицирани модели, се търсят специфични за мястото решения, които зачитат историята, традициите и местния дух. Силната идентичност изисква не просто копиране на исторически елементи, а тяхното съвременно интерпретиране. Дизайнът се съобразява с начина на живот на местните хора, техните културни нужди и социални връзки. Създават се пространства, които улесняват взаимодействието, укрепвайки общността. Локалната идентичност често е свързана с устойчиви строителни техники – адаптирани към климата на мястото – които са развивани и усъвършенствани с векове. Успешната концепция съчетава историята със съвременните нужди, създавайки чувство за принадлежност.
Следвате ли конкретни принципи, създавайки пространства, които служат на хората, а не на формата?
Бихме казали, че се стараем да следваме всички принципи, които обуславят създаването на добра архитектура. Смело можем да заявим, че сме привърженици на веруюто, че „формата следва функцията“. Основният ни стремеж е пространството да отговаря на нуждите, за които е предназначено, да бъде удобно, ергономично и лесно за ползване, да бъде устойчиво във времето. Естетиката е следствие от добрата функционалност, а не нейна основна цел и самоцел.
Пространствата трябва да бъдат проектирани така, че да са достъпни и комфортни за хора с различни възможности, възрасти и нужди. Човешкият мащаб е много важен. Дизайнът трябва да е съобразен с човешкото тяло, с усещането за комфорт и със свободата, изграждайки уютна и безопасна среда. Дори и архитектурата, която се създава, за да внушава сила и авторитет, не бива да „смачква“ човека.
Съвременната динамика понякога изисква от нас създаването на пространства, които могат да се променят според нуждите на хората, които ги обитават, а не статични структури. Фокусът ни винаги е бил върху изграждането на здравословна среда, която подобрява благосъстоянието на хората. Целта е дизайнът да бъде антропоцентричен – да поставя човека в центъра на проекта.
Кои материали считате за най-устойчиви и едновременно чувствителни към човешкото преживяване?
Съвременният пазар предлага невероятна палитра от материали, в които да облечем и най-смелите си мечти. Изборът на материал е пряко свързан от функцията на сградата и на конкретното помещение. При този избор – и при всяка стъпка на проектирането – се стараем да следваме основните принципи на устойчивата архитектура и функционалността на пространствата. Турболенциите от последните години все повече утвърдиха тезата, че използването на качествени и устойчиви материали – както и проектирането с мисъл за лесната поддръжка, за комфорта и за здравето на ползващите – са задължително условие, което опазва живота и съхранява устойчивостта на обществените структури.
Един от водещите фактори при избора на материали е тяхната откровеност. Когато видим дърво, очакваме при допир да е топло, когато видим камък – кожата ни се подготвя за хлад. Наличието на широка гама от синтетични материали донякъде къса тази първична връзка. Съвсем не сме противници на синтетичните материали, просто смятаме, че трябва да се прилагат с мисъл, защото материалите носят силно сензорно преживяване, изграждат „диалог“ с потребителя, предизвикат емоция. Материалите стареят различно, понякога благородно, дори има и такива, които разгръщат пълния си потенциал след няколко години, а това е определящо в прилагането им. Динамиката на съвремието ни и разнообразието, с което сме заобиколени, ни прави силно изискващи и чувствителни към средата, която обитаваме. Интересно е да се проследи „животът“ на един интериор – на заведение/бар е около 2-3 години, магазините за хранителни стоки се реновират на около 10 години, декорацията в личните ни домове е подвластна на сезонността. Има и много други подобни примери, които ежедневно ни провокират при избора на конкретен материал.
Можете ли да ни разкажете за проект, в който контекстът, нуждите на хората и пространствените ограничения са се срещнали, за да формират неочаквано архитектурно решение?
Считаме, че всеки един проект, който се адресира към конкретен клиент, отговаря на това запитване. През годините сме имали щастието да създаваме основно адресирана архитектура, да комуникираме с клиента през целия процес на проектирането, на изпълнението и дори по време на експлоатацията. Разбира се, създаването на многофамилна жилищна структура за 100 семейства например или офис сграда за отдаване под наем е по-скоро в графата на анонимната архитектура, но затова сме професионалисти – не само да познаваме нуждите на едно пространство, но и да вградим в него добавената стойност, която носи на хората комфорт и удовлетвореност от обитаването, за да провокира всички емоции, за които говорихме досега.
Кои аспекти на хуманитарната архитектура трябва да разбира и прилага всеки млад архитект?
За нас разбирането и прилагането на принципите, които правят архитектурата добра, трябва да се извършва от всички колеги. По-младите колеги е необходимо да натрупат опит, за да може тези принципи да станат тяхна органична част и естествено да направляват процеса на проектиране.
Няма по-важни или по-малко важни аспекти, защото всичко е взаимосвързано и трябва да се оглежда и преценява спрямо конкретната задача, за да се направят най-подходящите и безболезнени компромиси. Компромиси винаги има, но когато са съобразени с клиента, те не компрометират крайния продукт. Професията ни изисква едновременно борбеност и смирение, емпатия и способност за работа в сложни ситуации, за да превърнем професионалните си умения в инструмент за социална промяна. Архитектурните проекти не са просто продукти, те са основен механизъм за въздействие и изграждане на общността. Пространствата се осмислят от мечтите ни! Носим отговорността да мечтаем смело и да изпреварваме предизвикателствата.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.