Терминът „акватектура“ означава архитектура, която е локализирана изцяло, частично или в непосредствена близост до водна среда.
В историята на зараждане на цивилизацията наличието на близък голям воден басейн често се оказва притегателен център за формирането на успешни и устойчиви във времето селищни образувания. Тази закономерност е напълно актуална и в наши дни. Поглед върху световната градска карта и разпределението на осемте милиарда жители по нея ясно показва съсредоточаване в близост до крайбрежните зони. С оглед на съвременния темп на растеж на многомилионните градове това е тенденция, която има всички предпоставки да продължи и в бъдеще.
Във водните басейни първите цивилизации са търсили и намирали решение на множество проблеми. Водата е значимо средство за напояване, а водната среда и риболовът в нея осигуряват ценен хранителен ресурс, обезпечаващ наличието на много хора, които обитават компактна територия земя. В същото време преносът на товари в акваторията е много по-улеснен, бърз и достъпен в отдалечени точки по света, с което до голяма степен процъфтява търговията и прилежащата икономика. В историята цивилизациите с добре развита пристанищна инфраструктура и корабоплаване са доминирали по света и са допринесли за просперитета на цялото човечество посредством връзки между далечни континенти и културен обмен между народите. Показателни за това са Великите географски открития и ефектът им върху световния мироглед.
През XXI век крайбрежните градове отново се явяват среда за нов етап на човешко урбанистично развитие, при който бъдещите мегалополиси ще усвояват и използват прилежащите си водни пространства с висок коефициент на полезно действие.
Ключов момент за акватектурата е възможността за създаване на максимална близост и оптимална интеракция на жителите на даден град с прилежащата му акватория. Разумното и високоефективно използване на водните площи в хармония с разположените на сушата градски центрове, ресурсна, енергийна и транспортна инфраструктура следва да бъде качествено планирано в перспектива с цел налагане на все по-високи стандарти на обитаване в селищните образувания.
Ресурсното обезпечаване е важно за всеки един етап от човешкото развитие. Това е и жизнена необходимост за мегалополисите на бъдещето, които ще поемат значителна гъстота на населението и струпването на милиони хора върху ограничена сухоземна територия и дори акватория.
Широкият спектър от възможности за извличане на ресурси от водата благоприятства устойчивото развитие на водния урбанизъм и създава добра основа за автономно функциониране на акватектурните обекти. От съществено значение е капацитетът на технологичните средства, техният коефициент на полезно действие, както и отпечатъкът върху природата с оглед на бъдещо устойчиво човешко развитие.
Съществуват редица възможности, които с течение на времето стават все по-достъпни и лесни за поддръжка, аналогично с алтернативите им на сушата. Сред най-популярните методи на извличане на енергия са вятърните и соларни електроцентрали, които са ситуирани в акваторията. Те могат да бъдат допълнени и от турбини, усвояващи морските ветрови, приливни вълни и течения, десалинизиращи центрове и съоръжения, които генерират водород като енергийна суровина.
Урбанистични феномени на водни селищни образувания са налични навсякъде по света. Най-характерен пример са круизните кораби. Посредством тези работещи на практика модели на водни градове – в по-голям и в по-малък мащаб – се формират бъдещи сценарии и визия на значими водни центрове, които ще привличат нов човешки ресурс все по навътре в акваторията.
Гъвкавият урбанизъм ще е характерна черта за водните градове на бъдещето. При него мобилността и лесното преконфигуриране в структурата на града ще допринесе за визията на изключително адаптивна към нови промени среда за живеене на многомилионно население.
Основният приоритет в урбанизирането на акваторията е създаването на максимален комфорт на обитаване и безопасност, които са аналогични с условията на живот на сушата. Водата е жизненонеобходимо пространство за съвременните крайбрежни мегалополиси, които спешно се нуждаят от допълнителни градски функционалности.
Водната среда е потенциална строителна площадка за нов тип архитектурно мислене и градоустройствени перспективи, свързващи се с устойчиво проектиране в хармоничен баланс с природата.
ПАРК – ДОМ пресъздава условията на живот на сушата и осигурява на обитателите си лично зелено парково пространство, което те имат възможността да оценят едновременно с прилежащите атрактивни водни гледки.
Налице е архитектурна намеса, която е подходяща за висок комфорт на жилищно обитаване във водна среда. Тя се изразява във формирането на компактна еднофамилна сграда с жилищни функции – разположени на един етаж – които са допълнени от рекреационно пространство и изгледна площадка на горно ниво.
В допълнение е потърсено обогатяване на водните гледки със зеленина – елемент, който драстично отсъства във водата. Това е и „липсващото звено“, което да създаде приемственост между конвенционалното обитаване на сушата и така наречената „акватектура“.
Допълнителна информация за архитектурата във водна среда е налична в двуезичното издание „Акватектура. Потенциал + перспективи“.
Текстовото описание е предоставено от доктор архитект Христо Тритаков, MESS IS MORE, MESS ARCH & INT.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.