Смилян Радич Кларк пренаписва границите на пространството с творчеството си, в което се вливат дисциплина, философия, изкуство и загатнати митични и литературни препратки, формиращи визуалното преживяване. Забележителната работа на архитекта му донася и наградата Прицкер за 2026 година – най-престижното отличия в сферата. Проектите на Радич разкриват неговата склонност към експерименти с материали и пространствено възприятие, както и внимателното взаимодействие с контекста на местността.
В архитектурата на Радич предимство имат осезаемото присъствие и динамиката, материалната интелигентност и финото, но ясно изразено усещане за крехка същност. Проектите му често изглеждат семпли и неподдаващи се на лесно вербално тълкуване. Те внушават спокойствие и насърчават посетителите да ги възприемат чрез движение, атмосфера и усещания. Творчеството на архитекта се отличава с изключителна чувствителност към материала – съчетава индустриални компоненти със сурови или местни елементи, за да създаде конструкции, които са едновременно прецизни и тактилни. Конструкциите често изглеждат крехки или сякаш едва прикрепени към земята – жест, който показва съзнателно приемане на несигурността и преходността. Именно този подход получава най-високото признание в областта на архитектурата с наградата Прицкер.
От конструиране на личността до наградата Прицкер
Архитектурата и животът на Смилян Радич споделят обща логика – те пишат нелинейна история, която е белязана от движение, отвореност и постепенно изграждане на смисъл. Роден в град Сантяго (Чили), в семейство на имигранти – неговите баба и дядо по бащина линия са от Хърватия, а по майчина линия от Обединеното кралство – Радич израства, възприемайки живота като нещо, което се „събира“, а не просто се наследява.
Пътят на Радич към архитектурата не започва с внезапен момент на прозрение, а се оформя постепенно чрез поредица от преживявания, съмнения и открития. През 1989 година завършва архитектура в Чилийския католически университет. Въпреки че голяма част от неговите проекти са реализирани в Чили, архитектът получава международно признание чрез проекти и участия в изложби в чужбина. Сред тях се открояват Павилионът „Серпентината“ в Хайд Парк в град Лондон (2014), инсталацията „Момчето, скрито в риба“ (2010) – създадена съвместно с Марсела Кореа за 12-ото Венецианско архитектурно биенале – ресторантът Mestizo и много други.
От архитектурния експеримент към международното признание
Основавайки своето студио в град Сантяго през 1995 година, Радич започва да разработва различни по мащаб проекти. Последователно проявява интерес към експериментите и контекстуалната специфика. Работата му включва частни жилища, както и културни и обществени сгради, които се отличават с чувствително взаимодействие с ландшафта, светлината и конструкцията. Творчеството на Радич е отличено с редица международни награди. Част от тях са „Най-добър архитект под 35 години“ (2001), „Design Vanguard“ (2008), „Oris Aco“ (2015), „Arnold W. Brunner Memorial Prize“ (2018) и други. Смилян Радич е почетен член на Американския институт на архитектите и на Хърватската академия на науките и изкуствата.
През 2017 година Радич създава „Фондация за крехка архитектура“ (Fundación de Arquitectura Frágil), която е посветена на подкрепата на експерименталната архитектура чрез изложби, работилници и изследователски инициативи. Днес, въпреки нарастващото международно признание – включващо вече и престижната награда Прицкер – архитектът продължава да работи основно от столицата на Чили, поддържайки лична практика, която е основана на наблюдение и експеримент, а не на мащабна институционална продукция.
CHERTI
Електронна медия за архитектура, строителство, интериорен дизайн и обзавеждане.